Постинг
10.12.2010 08:38 -
Остават 21...
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1696 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2010 08:39
Прочетен: 1696 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 10.12.2010 08:39
На майка ми
Отдавна чужди нощи ни разделят. Събираме се сутрин - на кафето. И ти личи безсънната постеля. Пак цяла нощ си мислила "детето ми!"... Не съм далече - само ти се струва, че някак не успя да ме опазиш. Благодаря ти, че не се страхувам. И, че не се научих на омраза. Благодаря за времето за книги. За страшното търпение, когато от ярост тишината не ми стига и се заключвам в следващото лято... Изтрива изтънялото ми кутре (слабееш, ала иначе си същата) сълзата ти - единственият упрек, че всичко "някой ден ще ми се връща".
Камелия Кондова
Отдавна чужди нощи ни разделят. Събираме се сутрин - на кафето. И ти личи безсънната постеля. Пак цяла нощ си мислила "детето ми!"... Не съм далече - само ти се струва, че някак не успя да ме опазиш. Благодаря ти, че не се страхувам. И, че не се научих на омраза. Благодаря за времето за книги. За страшното търпение, когато от ярост тишината не ми стига и се заключвам в следващото лято... Изтрива изтънялото ми кутре (слабееш, ала иначе си същата) сълзата ти - единственият упрек, че всичко "някой ден ще ми се връща".
Камелия Кондова
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
