Постинг
06.11.2009 18:04 -
Части
Тези дни зеленото е много зелено. Някак не на време. Странно ме кара да обърна очи към небето и да потърся синева.
Улицата е мокра. Падналите листа са кафяви, сякаш изгнили и много хлъзгави. Един дълъг дъждовен червей се свива и разтяга в опит по-бързо да избяга от асфалта.
Няколко комина изпускат бели стълбове в небето, но не мирише на дим. Само е влажно. Много.
Лицата в автобуса не са сънени. Не е толкова рано, а и хората тук стават щом се разсъмне. Шофьорът е чичкото с най-точния часовник на света. Точно в и тридесет пали двигателя, пуска телевизора и затваря вратите. Потегляме.
Момичето срещу мен е с абсурдни бижута, а токата на колана й е във формата на буква М. Сигурна съм, че това е W, а тя го е обърнала.
Спираме на светофар. Оглеждаме се пътниците от жълтия икарус. Техните лица са тъжни. Сякаш пропукани като ламарината на автобуса им. Безмислени реклами, които не могат да скрият следите от очукване.
Скачам на моята спирка в желанието си да избягам от миризмата на кози. Не знам как мирише козата. Но съм убедена, че дрехите на чичкото, който се качи в автобуса няколко спирки по-рано, са пропити с миризма на коза.
Поглеждам нагоре в желанието да си поема чист въздух. Такова нещо в центъра на Варна няма.
Искам да се прибера
при розите си.
Улицата е мокра. Падналите листа са кафяви, сякаш изгнили и много хлъзгави. Един дълъг дъждовен червей се свива и разтяга в опит по-бързо да избяга от асфалта.
Няколко комина изпускат бели стълбове в небето, но не мирише на дим. Само е влажно. Много.
Лицата в автобуса не са сънени. Не е толкова рано, а и хората тук стават щом се разсъмне. Шофьорът е чичкото с най-точния часовник на света. Точно в и тридесет пали двигателя, пуска телевизора и затваря вратите. Потегляме.
Момичето срещу мен е с абсурдни бижута, а токата на колана й е във формата на буква М. Сигурна съм, че това е W, а тя го е обърнала.
Спираме на светофар. Оглеждаме се пътниците от жълтия икарус. Техните лица са тъжни. Сякаш пропукани като ламарината на автобуса им. Безмислени реклами, които не могат да скрият следите от очукване.
Скачам на моята спирка в желанието си да избягам от миризмата на кози. Не знам как мирише козата. Но съм убедена, че дрехите на чичкото, който се качи в автобуса няколко спирки по-рано, са пропити с миризма на коза.
Поглеждам нагоре в желанието да си поема чист въздух. Такова нещо в центъра на Варна няма.
Искам да се прибера
при розите си.
е градът, чийто облик и въздействие зависи само от настроенито ми. Дано не си пропушила отново и "кривото" да се дължи на отшумяващата наркомания.
Хубаво написано
Нямам проблем с липсата на цигари.
Това все повече ми харесва!
А настроението... малко съм настинала.
цитирайТова все повече ми харесва!
А настроението... малко съм настинала.
като описваш нещо...то излиза цветно истинско и живо...пфу да не ти е уруки!
цитирайОпитвам се да ви покажа какво виждат очите ми.
цитирайчасти от големият пъзел каква картина правят - личната, индивидуалната, от чувства, впечатления и мигове :))
цитирайче се вглеждам в детайлите. Примерно днес срещнах 7 жени облечени с жълта горна дреха. Преброих ги, докато търсех алтернативно решение на един проблем.
цитирайДори сивото ежедневие превръщаш в интересно четиво. Много образен е изказът ти! Жива картина рисува!
цитирайпрекрасната ми ... :))
цитирайентусиазма на доста хора да спрат да пушат.И аз не пуша вече и усещам чистота на въздуха около мен.
Светът не загуби от своето очарование!:)))
Поздрави и добро настроние!:))
цитирайСветът не загуби от своето очарование!:)))
Поздрави и добро настроние!:))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450