Постинг
09.10.2007 20:56 -
Не мрънкам!
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2686 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2007 21:04
Прочетен: 2686 Коментари: 11 Гласове:
0
Последна промяна: 09.10.2007 21:04
Понякога ми се иска просто да поседя и да помълча...
Не знам защо в такъв момент хората си мислят, че съм обидена, натъжена, разочарована...
А аз съм само изморена. При това съм още в самото начало. Дали ще издържа до края?
Отново и отново се питам дали се хванах с нещо, което не е за моята уста... Вярно е, че този път не съм съвсем сама. Но пък продължавам да се чувствам все по-самотно.
Преди имах безкрайно много време да се виждам с приятели. Тогава не излизах. Сега искам да ги видя, но единствените сили, които ми остават в края на деня стигат, колкото да се добера до в къщи, да поблогствам малко и да се търкулна в леглото. Да, изморена съм. Боли ме тялото. Вече и мускулни трески не получавам. Кожата на ръцете ми от ден на ден загрубява...
Все повече излизам от лабиринта на думите и попадам в света на работата. За едно по-спокойно утре.
Запалих свещ. Да се порадвам на топлата й светлина, да се усмихна на играта на пламъка и да помечтая. Поне мечтите ми все повече се доближват до реалността. В началото на миналата година си поставих за цел да си сменя работата. Не виждах никакви изгледи, но август 2006г. ми донесе такава възможност. За тази година целта ми беше да изградя нещо, което мога да наричам мой дом. Отново изглеждаше химера. А сега избирам, купувам, нося ламинати, теракоти, лепила... Може значи целите и мечтите да са повече от просто думи. Изречени дори само пред себе си...
че може ,нали?
цитирайзапочнах да си поставям почти безумни цели-мечти. И най-интересното е, че за осъществяването и на двете, най-голяма роля изигра един и същ човек.
цитирайobicham tazi pesen i tozi duh na vzeto reshenie ,vapreki vsichko :))
цитирай... а може и да е ЗАРАДИ всичко ;)
цитирайЕдин нормален и разумен човек прекарва повече от 70 %, от живота си, подлагайки на съмнение своите постъпки и действия. Един не-дотам нормален и не-съвсем разумен човек не се съмнява в себе си. Разликата е, че втория тип има в живота си мноого весели и щастливи мигове, дори и без да го осъзнава. Първият тип осъзнава своето щастие, но не може пълноценно да му се израдва. А в крайна сметка живота е един и в единия, и в другия случай. Мисля, че те разбирам, мога да кажа само, че аз в тези случай се спасявам с един, единствен въпрос: Колко живота ще живея? и му отпускам края ... :) усмихни се, все ще има за какво :)
цитирайИма за какво, разбира се. Нищо, че малко се страхувам от поредното предизвикателство, което си създадох. Но пък така се чувствам жива. А и ако успея да успея... Ха-ха-ха ;)
цитирай
7.
анонимен -
радалия
10.10.2007 22:18
10.10.2007 22:18
как правиш тоя фокус с ютубито, да се пускат като отвориш постинга?
цитирайКато го пожелая силно ;)
цитирайМоже би и малко шанс, за да не изтървеш птичката, която каца на рамото ти :)
цитирайТо е същото :)
цитирайче да не ти се случи:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450