Когато пътят ми изгуби своя смисъл и светлината се покрие някъде, когато увереността ми се разпръсне на стотици мънички вселени, Когато всяка крачка носи болка, а ръцете са окапали от тежест. Когато мракът ме отдалечава от чуждите прозорци на надеждата. Когато самотата ме намира и залива доволна от пречупването в мене. Когато тишината е такава, че въздух не достига даже. Когато и сърцето губи своя ритъм, защото бие единствено за себе си. Когато няма други звуци, освен безсмислията на съседите. Когато дори гласът ми не излиза, уплашен, че никой няма да го чуе...   Тогава съм сама със дявола.   Приготвям му вечеря неочаквана, напълвам чашите със вино. Свещите остават незапалени, да не мисли, че го гоня с пламъка. Не искам да си тръгне, Той ми е единствен. Не мога да остана и без него. Разказвам му неволите си дневни, дерзания и страхове среднощни. А той с глава разбиращо ми кима, ръка подава, усмихва се дори. Омайва ме и аз му вярвам. Предавам се, отричам се от себе си и към ада съм готова да потегля. Бавно се изправям, правя крачка, а дяволът му с дявол, ухилва се ехидно и побягва.   А аз оставам на стъпалото.   Откривам, че не надолу, а нагоре без да бягам трябва да поема. Пътят, който съм оставила ме чака и е дълъг и е само мой. И сили имам, и безкрайна вяра, че ето тук, зад точно тоз завой ме вика новата надежда и осъществена следваща мечта. Изтривам си очите от тъгата,
усмивката заема свойто място.
Рамене изправям, в далечината
поглед ясен взирам. И поемам.

Умората като ненужна дреха, оставям на крайпътното дърво да бъде знак за следващия, който загубил себе си, във мрака дири брод.

гледай да не изплашиш онова у себе си и на де избяга...

автор: rajsun

Смях ли продават на пътя край тебе -
купувай!

Смехът е дреха на надеждата.
Купувай дрешки
за своята надежда, човече,
вън е студено.

Не чакай времето,
не брой парите,
купувай.

Плач ли продават - продавай.

автор: rajsun

Дете на сухата земя,
тя ме научи да не вярвам
на тленната зеленина
и буболечкината врява.

Тя ме научи, че съм сам
във радостта и във скръбта си.
На кукувицата гласа
сброи годините ми къси.

...На моя двор - отколе сам! -
дъбът на вятъра се кръсти...

И жабешкият хор се смя,
и плака дъжд над моя дом,
а той бе жив, като чешма
всред селото
подир погром.

Там, в лястовичето гнездо -
далеч от котките, високо! -
три яйчица.
Аз чакам Бог
да се излюпи от едното.

автор: rajsun

/песничка/
В мелодия от сън и мрак,
повита в кукувича прежда,
във най-дълбоката гора
живее моята Надежда.

В един далечен океан,
в най-непрогледната му бездна,
не помня вече откога,
живее моята Надежда.

И от високото небе
една звездица ме поглежда -
като изпъдено дете! -
и там е моята Надежда.

Протягам двете си ръце.
В сърцето готвя й постеля.
Дано пък някой ден рече,
за малко там да се пресели.

Вярно е, че го плаша. Както и той мен. Но винаги се връща... ;)

Толкова са истински!!!!!!!! :)

Това,което си написала много ми хареса!!!
Наистина!:)

А това,което ще напиша ще е малко по-различно,но...

Горкият Дявол!
Понякога ми става тъжно!
По-често е самотен май...
Но туй на неговият нрав дължи се
и на ненаситната му,хищна същност,
хранеща се с нашите души...
И сам себе си в играта проиграва...

Дали играта проиграва
или себе си залага за отплата,
той винаги при нас се връща.
Веднъж при теб, при мен,
а след това при него и при нея -
самотата, уверена съм, не познава ;)

замислих се и аз по-после...
А колко в неговия плен попадат?
Едно е само в очите да го зърнат,
но друго е да бъдат обладани
с неговия полъх тъй измамен...

Едва ли без наше разрешение е ставало.
Самите ние често си го търсим -
харесваме да бъдем лъгани и мамени,
с надеждата, че още някой ни обича ;)))

Не съм съвсем съгласна!
Не обичам да ме лъжат!Ама никак!
Дори да чуя истина в очите,от която ще ме заболи!
Предпочитам я пред онзи ароматен,сладък,но временно засищащ захарен памук,който много бързо се стопява...
А дали сами го разрешаваме?Изглежда,да...Все пак приятно е и вкусно,но е за кратко...Остатъчният вкус горчи...

А търсим го,защото има нещо в нас,което там се припознава,но дали ще му се отдадем или самите ние ще го покорим...изборът и силата в нас остават...

Нещо повече - смятам дори, че половинчатата истина не е истина. А дявола от поста е този, който живее в нас. Мисля, че често самите ние лъжем... себе си.

Разбрах за Дяволът у нас!Определено съществува!Но щом той в нас се подвизава,значи и Ангелът наоколо кръжи!А с кой ще тръгнеш... Избираш ти!

Предполагам, че важи за всеки :)

Надявам се да има сили у Човекът!