Постинг
18.08.2007 22:02 -
Един ден със старите приятели
Станах твърде рано за неработен ден и при положение, че снощи едва ли не осъмнах будна. Нещо съвсем нормално за петък вечер. Предстоеше ми един ден - ден със старите приятели. Онези, с които няма значение колко време сме били разделени - всяка среща започва от мястото, където е свършила старата. Знаех за този ден още от миналата година по това време. В нашето малко общество си въведохме една традиция. Всяка година в Деня на военоморския флот да се съберем. Поводът - един от приятелите е готвач на единствената българска подводница. Ще пропусна всичко това, което научих днес, просто защото... ами не обичам да пиша за политика и разни подобни.
На тези ежегодни срещи постоянно присъстваме двама-трима. Останалите - всеки е добре дошъл. Днес групичката ни наброяваше над 20-25 човека. Прегръдки, целувки, закачки... За трите часа прекарани заедно, освен влизането в подводницата, разбрахме всеки как е, какви са новините около него. Подавахме си ръка толкова много пъти! Година след година помъдряваме, но на този ден държим да си погледнем отново в очите. Няма нужда от много приказки. Добрите приятели разчитат и жестовете. Едни хора, толкова искрени и истински, с които даже отпада необходимостта да споделяш. Чувстваш се в свои води, уютно и топло ти е. Дори хората, които за първи път днес бяха в нашата компания, почувстваха магията да си сред свои. Всичко си има своя чар. Шеговитите подмятания какво съм направила с косата си, снимките в скута на един засрамен моряк, чиято шапка предварително беше изпросена, една дълга псувня... Всичко предизвикваше смях, смях и смях. Последва нещо като коктейл, организиран от флота и една разходка - опознавателна за неварненците. Споделяне на мисли, докосвания до истинското "аз" - онова, до което много малко хора биха били допуснати. Без определени факти - просто размяна на мисли, разголващи душата ти - страховете, радостите, мечтите ти. Много бири, картофи, риба, кафета и сладоледи. От които ти става тежко, но на душата ти олеква. Слънчеви и парещи алеи, последвани от сенчести и прохладни местенца. Изпълнени души от едно невероятно общуване. Едни насълзени очи от раздялата... Това са те - старите приятели!
На тези ежегодни срещи постоянно присъстваме двама-трима. Останалите - всеки е добре дошъл. Днес групичката ни наброяваше над 20-25 човека. Прегръдки, целувки, закачки... За трите часа прекарани заедно, освен влизането в подводницата, разбрахме всеки как е, какви са новините около него. Подавахме си ръка толкова много пъти! Година след година помъдряваме, но на този ден държим да си погледнем отново в очите. Няма нужда от много приказки. Добрите приятели разчитат и жестовете. Едни хора, толкова искрени и истински, с които даже отпада необходимостта да споделяш. Чувстваш се в свои води, уютно и топло ти е. Дори хората, които за първи път днес бяха в нашата компания, почувстваха магията да си сред свои. Всичко си има своя чар. Шеговитите подмятания какво съм направила с косата си, снимките в скута на един засрамен моряк, чиято шапка предварително беше изпросена, една дълга псувня... Всичко предизвикваше смях, смях и смях. Последва нещо като коктейл, организиран от флота и една разходка - опознавателна за неварненците. Споделяне на мисли, докосвания до истинското "аз" - онова, до което много малко хора биха били допуснати. Без определени факти - просто размяна на мисли, разголващи душата ти - страховете, радостите, мечтите ти. Много бири, картофи, риба, кафета и сладоледи. От които ти става тежко, но на душата ти олеква. Слънчеви и парещи алеи, последвани от сенчести и прохладни местенца. Изпълнени души от едно невероятно общуване. Едни насълзени очи от раздялата... Това са те - старите приятели!
Винаги по-шумната, затова и по-веселата. С тях се разбираш без думи за важните неща, защото сме на една вълна... А важните неща преминават през нас и ни свързват в едно гравитационно поле:)
Щастлива отмора след такава напоителна за сетивата и тялото сбирка:)
цитирайЩастлива отмора след такава напоителна за сетивата и тялото сбирка:)
2.
анонимен -
ПРИЯТЕЛИ
18.08.2007 22:53
18.08.2007 22:53
Малко са истинските, скъпи са верните.
Думите са излишни, очите гворят.
Сърцата слушат и накрая ти казват какво си преживял отново.
Среща с приятели.
Весела Неделя.
цитирайДумите са излишни, очите гворят.
Сърцата слушат и накрая ти казват какво си преживял отново.
Среща с приятели.
Весела Неделя.
Вълшебството продължава :)))
Макар и вече в къщи...
цитирайМакар и вече в къщи...
4.
анонимен -
Happy for you with you:)
18.08.2007 23:27
18.08.2007 23:27
'The language of friendship is not words but meanings',
said some time ago our friend Henry David Thoreau:-)
цитирайsaid some time ago our friend Henry David Thoreau:-)
Интересно... не бях го чувала, а днес го почувствах :)
цитирайВинаги ми се е искало да взема участие в това тържество - още от когато се запознах със Съчмата и Микаела..., но все нямам възможност.
Дали ще ми се случи някога - преди той да се пенсионира :)
цитирайДали ще ми се случи някога - преди той да се пенсионира :)
Ами ти сега си далекооо, та с много работи ще трябва да се съобразиш. А иначе има време до 2010г. - Румбата е до тогава... Само не знам дали флотът (и в частност подводницата) няма да ги пенсионират по-рано.
цитирай
8.
анонимен -
vikito:))
19.08.2007 18:34
19.08.2007 18:34
"Priqtelqt ne se pozvana po o4ite i po van6niq si vid,a po dvijeniqta,koito pravi za tebe!"Mnogo sa malko istinskite priqteli,dnes!Vajno e samo,kogato gi otkriem da gi cenim,za6toto ako 4ovek ne otkrie priqtel na tozi svqt,nqma smisal da jiveee!!
цитирайИ ако той самият не може да е приятел! ;)
цитирайУмората от прекрасния ден не ми позволи да се включа вчера в коментара ти за деня, в който освен разходката до подводницата, в която работи Румбата, ти ни беше прекрасен гид с Еми из Варна.
Спомена за този ден ще остане завинаги в паметта ни и колкото и нахално да е - вярвам, че догодина това ще се повтори отново и дори проявявам още по-голямо нахалство - няма да е само един ден, така поне ми се иска :)
цитирайСпомена за този ден ще остане завинаги в паметта ни и колкото и нахално да е - вярвам, че догодина това ще се повтори отново и дори проявявам още по-голямо нахалство - няма да е само един ден, така поне ми се иска :)
Мечо Пух го е казал идеално - колкото повече, толкова повече! ;)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450