Постинг
14.07.2007 20:53 -
Пламъци
...Свещта плетеше люлка от отблясъци.
Свещта ни залюляваше и нежно
със златна четка милваше чертите ни.
Свещта шептеше с глас, от старост дрезгав:
- Обичайте, глупачета!
Обичайте!
Искало ли ви се е някога до докоснете пламъка на свещ? Самото връхче на огъня... Така трепкащо и отговарящо на всяко дори недоловимо движение на въздуха. Едно такова мъничко и светло. Създава илюзията за крехкост. Сякаш всеки момент нещо може да го пречупи. И в същото това време опитът и всичките ви познания се надигат във вас и ви предупреждават за опасността от болка, предизвикана от опарване. Протягате ръка. И веднага я дръпвате уплашено. И пак гледате. Така ви привлича! И пак разумът ви предупреждава, че ще повторите вече допускана грешка. А всъщност не огънят е най-горещото място. Пари непосредствено до него. Той предизвиква нещо като много, много нежна ласка, осезаема единствено с най-чувствителните места на кожата. А въздухът около него е нажежен. Така е и при хората. Често образите, които изграждаме в съзнанието си за даден човек, парят повече, отколкото съприкосновението с него. И това е нещо съвсем реално. Когато този човек е твърде скъп за нас, общуването ни носи онази ласка и топлина, за която копнеем, а често и се плашим от нея. Защото пак опитът ни показва, че е много трудно да запазим онзи огън, който продължава да дарява светлина и топлина, дори и когато крушката се е строшила. И колко често тя се взривява от високото напрежение...
Свещта ни залюляваше и нежно
със златна четка милваше чертите ни.
Свещта шептеше с глас, от старост дрезгав:
- Обичайте, глупачета!
Обичайте!
Искало ли ви се е някога до докоснете пламъка на свещ? Самото връхче на огъня... Така трепкащо и отговарящо на всяко дори недоловимо движение на въздуха. Едно такова мъничко и светло. Създава илюзията за крехкост. Сякаш всеки момент нещо може да го пречупи. И в същото това време опитът и всичките ви познания се надигат във вас и ви предупреждават за опасността от болка, предизвикана от опарване. Протягате ръка. И веднага я дръпвате уплашено. И пак гледате. Така ви привлича! И пак разумът ви предупреждава, че ще повторите вече допускана грешка. А всъщност не огънят е най-горещото място. Пари непосредствено до него. Той предизвиква нещо като много, много нежна ласка, осезаема единствено с най-чувствителните места на кожата. А въздухът около него е нажежен. Така е и при хората. Често образите, които изграждаме в съзнанието си за даден човек, парят повече, отколкото съприкосновението с него. И това е нещо съвсем реално. Когато този човек е твърде скъп за нас, общуването ни носи онази ласка и топлина, за която копнеем, а често и се плашим от нея. Защото пак опитът ни показва, че е много трудно да запазим онзи огън, който продължава да дарява светлина и топлина, дори и когато крушката се е строшила. И колко често тя се взривява от високото напрежение...
Beautiful!
цитирайАз преди години доста често наистина докосвах пламъка на свещта.Харесваше ми!Не съм мазохист!!!:))
Просто нещо ме караше да го правя!Привличаше ме!
цитирайПросто нещо ме караше да го правя!Привличаше ме!
той се приближава към пръстите ти, а не отдалечава, както е логично да се очаква :))))
цитирайВзаимно се привличаме!
Магия!:))
цитирайМагия!:))
покана?
цитирайПокана за какво?
цитирайВъпрос на усещане... просто се оставяш на стихията, за да я усетиш...
цитирай е да докоснеш светлината на горящата свещ. Толкова са близо, сякяш щастието не е възможно без болка - любов, раждане, за всяка една, макар и съвсем малка, победа. Обичам сладката болка, преди мига на щастието.
Поздравления, radalia.
цитирайПоздравления, radalia.
Както без лошите моменти, без отрицателните страни, не бихме оценили положителните, така и биз тази сладка болка сякаш не бихме оценили мига на щастие.
Просто бялото е много по-бяло, когато е поставено до нещо черно. За съжаление, важи и обратното...
цитирайПросто бялото е много по-бяло, когато е поставено до нещо черно. За съжаление, важи и обратното...
както няма огън без да се опариш - въпрос на приоритети и смелост
замисли ме радалия :)
лека вечер
цитирайзамисли ме радалия :)
лека вечер
че съм те замислила, да не развали спокойствието на нощта! ;)
цитирайкрасива нощ от мен...
цитирайтичаш след отблясъците на щастието...
догониш ги,
докосниш ги
и се нараниш.
Преди да усетиш удоволствито-боли.
А когато то се окаже мимолетно,нетрайно...тогава болката е ужасна...
цитирайдогониш ги,
докосниш ги
и се нараниш.
Преди да усетиш удоволствито-боли.
А когато то се окаже мимолетно,нетрайно...тогава болката е ужасна...
Нека всички дни и нощи да са красиви!
цитирайКакто винаги си много права!
Но колкото и мимолетно да е, то остава след в нас. Както и болката и около него....
цитирайНо колкото и мимолетно да е, то остава след в нас. Както и болката и около него....
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450