Постинг
18.06.2007 20:47 -
Накануне
Днес е роден Георги Димитров. Да! Оня същия - Синът на работническата класа ;). Едно време така пишеше в учебниците ни... А днес, сигурно има някои сред вас, които свързват това име само с разрушения мавзолей (в най-добрия случай). Деца сте! И не се обиждайте. Защото това доказва още веднъж, че сте дечковци. Защото, когато започнеш да се радваш, като те нарекат дете, значи детството наистина е останало зад гърба ти. А ние, големите... уффф. Нямам идея защо в навечерието (заглавието на поста;) на всеки мой рожден ден, започвам да си припомням какво съм постигнала през изминалата година, какво не съм успяла, какво искам да бъде през следващата... Тази година тези мисли ме завладяха достатъчно по-рано. И наистина не бързайте да ми честите. Има още време до деня на моето помъдряване с една година. Сега просто искам да си изясня мислите - сама за себе си. За да мога да посрещна този празник - така, както го заслужавам ;). (никога не съм твърдяла, че страдам от скромност, нали?).
Какво ми донесе последната година?
1. Паднах. Бях започнала да падам много по-рано, но някак не исках да погледна нещата по този начин. И пърхах с ръце, и драсках с нокти, и ритах с крака... Докато останах без сили и се сгромолясах. С гръм и трясък, видим само за мен. Може би и близките са го забелязали, но бяха и са, достатъчно тактични, за да не ми позволят да го усетя. Научих се, че мога и да не хленча.
2. Станах. Боже, как болеше всичко! Как всяка хапка изискваше невероятни усилия при сдъвкването й... Как всяка глътка присядаше... Не се отказах. Започнах да усещам един по един мускулите си. Разбрах, че мога и да ги командвам и те да ми служат, както и преди. Изправих се, отръсках се и продължих. Научих се, че винаги има утре и аз трябва да съм готова за него.
3. Смених си професията. Знам, че това е предателство към една детска мечта. Защото училището ми липсва. На моменти особено силно. Добре се справях, имах възможност и за кариера. Напуснах по ред причини и някакви стачения на обстоятелства, които донякъде и аз предизвиках. Научих се, че мога да работя и пак да се справям и с друго.
4. Преодолях се. Бях страшно затворен човек. Никога не позволявах на някого да разбере мислите и чувствата ми. Страхувах се, че това ще ме направи уязвима. Започнах този блог с обещание пред себе си да бъда истинска. И в най-простите неща, и в най-съкровените. Да разголя душата си. И го правех с някакво настървение, ден след ден. Научих се, че мога да бъда себе си и без да се страхувам от това.
5. Обичам. Вярно е, че не е за първи път в живота ми. Глупаво би било да казвам, че за първи път по този начин. Достатъчно съм живяла, за да знам, че тези неща не се сравняват. Дали е истински? Кой може да каже? Аз вярвам на себе си. Знам, че мога да бъда себе си. Мога да обещая, че ще бъда себе си. Въпреки! И дори, ако... Ще обичам дори и, ако се наложи да си тръгна... Научих се, че любовта ми зависи предимно от мен, че няма нещо, което не мога да приема, че няма нещо, което да искам да променя... Не смъртта, а любовта е занимание самотно. (не ме разбирайте погрешно, любовта ми е споделена).
Какво предстои?
Всичко!
Какво ми донесе последната година?
1. Паднах. Бях започнала да падам много по-рано, но някак не исках да погледна нещата по този начин. И пърхах с ръце, и драсках с нокти, и ритах с крака... Докато останах без сили и се сгромолясах. С гръм и трясък, видим само за мен. Може би и близките са го забелязали, но бяха и са, достатъчно тактични, за да не ми позволят да го усетя. Научих се, че мога и да не хленча.
2. Станах. Боже, как болеше всичко! Как всяка хапка изискваше невероятни усилия при сдъвкването й... Как всяка глътка присядаше... Не се отказах. Започнах да усещам един по един мускулите си. Разбрах, че мога и да ги командвам и те да ми служат, както и преди. Изправих се, отръсках се и продължих. Научих се, че винаги има утре и аз трябва да съм готова за него.
3. Смених си професията. Знам, че това е предателство към една детска мечта. Защото училището ми липсва. На моменти особено силно. Добре се справях, имах възможност и за кариера. Напуснах по ред причини и някакви стачения на обстоятелства, които донякъде и аз предизвиках. Научих се, че мога да работя и пак да се справям и с друго.
4. Преодолях се. Бях страшно затворен човек. Никога не позволявах на някого да разбере мислите и чувствата ми. Страхувах се, че това ще ме направи уязвима. Започнах този блог с обещание пред себе си да бъда истинска. И в най-простите неща, и в най-съкровените. Да разголя душата си. И го правех с някакво настървение, ден след ден. Научих се, че мога да бъда себе си и без да се страхувам от това.
5. Обичам. Вярно е, че не е за първи път в живота ми. Глупаво би било да казвам, че за първи път по този начин. Достатъчно съм живяла, за да знам, че тези неща не се сравняват. Дали е истински? Кой може да каже? Аз вярвам на себе си. Знам, че мога да бъда себе си. Мога да обещая, че ще бъда себе си. Въпреки! И дори, ако... Ще обичам дори и, ако се наложи да си тръгна... Научих се, че любовта ми зависи предимно от мен, че няма нещо, което не мога да приема, че няма нещо, което да искам да променя... Не смъртта, а любовта е занимание самотно. (не ме разбирайте погрешно, любовта ми е споделена).
Какво предстои?
Всичко!
Падам, ставам, вървя, търся, намирам ... и всичко това, за да продължа да падам, ставам, вървя, търся, намирам... и понякога дори да обичам.
цитирайотново. И после следващия цикъл. Борбата никога не свършва.
цитирайНяма да се издаваме, сиа ;)
цитирай:)))
цитирайИнтересна година...,размисля...
"Какво предстои?
Всичко!"
Искам да е добро за теб!
цитирай"Какво предстои?
Всичко!"
Искам да е добро за теб!
Какво сте се разлигавили,бре!
цитирайbambola,
И аз мисля, че точка 5 е най-важна! :)
dana55,
Мерси! И аз така искам! ;)
tatа,
Най-после и нашия ред да дойде! ;)
цитирайИ аз мисля, че точка 5 е най-важна! :)
dana55,
Мерси! И аз така искам! ;)
tatа,
Най-после и нашия ред да дойде! ;)
И най вече че предстои още много и интересно:)
цитирайи все така ще помъдряваш, зная го...
Всичко най-най-добро ти желая :*
цитирайВсичко най-най-добро ти желая :*
успех и от мен
цитирайкато не искам да мисля?
цитирайНамерила си себе си
цитирайостатъците
http://youtube.com/watch?v=_mNjd-hnxbs
цитирайhttp://youtube.com/watch?v=_mNjd-hnxbs
Успех в предстоящото ВСИЧКО!!! Нека бъде това, което ще е най-добро за теб!:)))
цитирайДори и да е трудно!
(Пък и никой не е обещавал да бъде лесно, нали?)
цитирай(Пък и никой не е обещавал да бъде лесно, нали?)
Бре,днес е роден "сина на работническата класа"!?:)
"Безстрашния герой" от Лайпциг и първия комунистически диктатор в България!Черен ден за България!
цитирай"Безстрашния герой" от Лайпциг и първия комунистически диктатор в България!Черен ден за България!
Не очаквах, че някой може да прочете само това...
Всеки е роден някога - дори и Джак Изкормвача.
Съжалявам, че си се хванала за думите, без да потърсиш смисъла.
цитирайВсеки е роден някога - дори и Джак Изкормвача.
Съжалявам, че си се хванала за думите, без да потърсиш смисъла.
определено ми харесват мислите ти в този постинг, особено в последната му част...любовата е занимание самотно...много трезво и истинско. и красиво.
абе започва да ми харесва как пишеш. не че съм чел повечето от нещата ти, но ккавото съм чел все ми харесва :)
цитирайабе започва да ми харесва как пишеш. не че съм чел повечето от нещата ти, но ккавото съм чел все ми харесва :)
Благодаря.:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450