Тази вечер щях да пиша за друго, но се разприказвахме в кю-то и...
Имаше едно стихче на Валери Петров (и песен по него) със заглавие "Търси се". И наистина неистово се търси ... рецептата за щастие. За мислещи хора. Защото тези хора имат навика да си задават разни въпросчета. Мъчат се, търсят отговорите им. И в един момент ги откриват. Обаче духът им изиграва лоша шега - веднага следва нов въпрос, ново търсене, ново намиране на решение. И пак. И пак. И пак... До безкрайност...
Днес си изпълних поредната налудничева идея - купих палатка. Първата реакция на сина ми беше, че не съм на ред - каквото съм решвала, винаги съм го постигала, а втората - че той ще я ползва първи сигурно. Сигурно се питате каква е връзката? Ама нали казахме, че не трябва да мислим много и да задаваме разни въпросчета? ;) Споко - този път ще ви посоча отговора. :)
Палатката е свързвам предимно с една голяма раница и катерене. Сериозно катерене. На поредния връх.
Всеки от нас си има някаква сигурност и защита, т.е. някаква палатка на гърба си. И какво правим? Набелязваме си някаква цел, някакъв проблем и тръгваме нагоре. И се чувстваме хем несигурни, хем плахи, хем изплашени. И някак единственото успокоение е, че ни остава само ето това мъъъъъъъънчико баирче и сме на върха. Изкачваме го. Напук на умората и тежестта. И се оказва, че след него има друго - пак толкова стръмно... И пак напрягаме всички сили и потегляме нагоре - още по-измъчени.
А колко по-добре би било просто да спрем за малко. Да се порадваме на това, което сме постигнали. Да погледнем към равнината надолу и да видим колко високо, всъщност, сме се качили.
А пък ... така и сили бихме събрали... за следващата височина, за следващото препятствие...
"Плаха усмивка и пауза..."
усмивки от мен....
И на теб - усмивки! :))))
Та... не ти ли се е искало понякога, поне за малко да се изгубиш? Да не си толкова човек, да не си същия човек? ;)
Няма ли да порастна и да престана да се вълнувам от детските приказки?!? ;)
За щастието - простото, човешкото идеше реч ;)
А движението /изкачването/ е това, което ти разкрива цветността на живота!
И тук е разликата с житейските бури... А може и да бъркам...знам ли?
А аз не съм преживявала буря в планината...
Беше ми приятно да обменя мисли с теб в тази нощ, но вече ми е време за лягане, че не остана време за сън...
Спокойна нощ ти желая!
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.
Дж. Р.Р. Толкин
разцъфва пролет, знам,
напъпва клон, вода се лей
и сипки пеят там.
Или е ясна тиха нощ
с елфичен звезден зрак,
разлял небесния разкош
над младия букак.
Макар че дълго съм вървял
и тъна в мрак дълбок
зад крепки кули с мощен вал,
зад стръмен връх висок,
над мрака Слънцето блести,
Звездите са над мен -
не казвам на света: „Прости!",
не свършва моят Ден.
пак Толкин :)