Постинг
16.05.2007 23:17 -
Часове
Забелязвам как започвам да се влюбвам в това време на денонощието. Всичко, което е имало да се свърши, вече е свършено. Всеки се занимава с любимите си неща и е някак отпуснато и спокойно... Това са моите теменужени часове. Не мисля за нищо определено, прогонила съм проблемите някъде за светлата част на денонощието. Слушам приятна музика и пиша в този мой виртуален дневник. Никога не мога да поставя заглавието от самото начало - просто не знам какво ще се получи накрая... Абсолютно освобождаване на съзнанието... Наслаждение или обратното - задъхване от мислите, които ме обземат и настървено ги наблъсквам на клавиатурата, прибавяйки звукът на натисканите клавиши към този на музиката, подгонвайки нейния ритъм...
Понякога съм тъмносиня - като нощното небе, понякога избледнявам като дневното... Понякога се задава пламък, който не смея да го оставя да ме обагри в червено... Понякога съм розово-кремава... Златистото и оранжевото ги пазя дълбоко в себе си в един голям резервоар, голям колкото слънцето....
Не усещам да съм остаряла, а живея от толкова отдавна... Прощавала съм неща, които други не биха простили, помня други, които са незначителни за някого на пръв поглед... Една безкрайна математическа комбинация от преживявания...
Има няколко щрихи, които изглеждат като от четка, но те всъщност са следи от зъби, които променят всичко, включително и това, което е уж същото. Когато се опитам да го разкажа, изглежда дребно и глупаво, но то всъщност е бездънно, та чак до обратната страна на Земята. Та тези следи променят и непроменимото. Възпаляват се и леко и бавно обхващат голяма площ. И тъй като е леко, не прави впечатление. Но се събуждам един ден, не непременно утрин и усещам, че всичко само изглежда като следа от четка, а то всъщност е рана. И после започвам да анализирам и откривам, че цвета на цялото ми същество има болнав оттенък. Какво да правя? Кой знае? Какво е онова, което промени същото? Какво ще направя? Какво се надявам да стане? Всъщност как си представям своя живот от днес нататък? Как изглежда? Как изглеждат нещата, върху които искам да седна? Кои искам да прескоча? Кои са страховете ми? А кои са страховете, които тайно се надявам да ме връхлетят?....
Другото мое любимо време на денонощието е рано сутрин. Моите зюмбюлени часове... Всичко е притихнало в очакване на започващия ден. През зимата е толкова тъмно - само тук-там светят прозорци, зад които будуват хора - всеки по свои си причини. А сега слънцето изплува над отсрещния хълм, стопляйки с първите си лъчи тези, които могат да му се радват. Бавно, много бавно идвам на себе си над чашата с ароматно кафе и черпейки енергия от тези крехки създания - саксийните цветя. В този момент не допускам мрачни мисли. Никой и нищо не може да ме изкара от това състояние на полуспане, полусъбуждане. Бавно осъзнавам целостта си в очакване на най-прекрасния ден, който ме предстои. Постепенно нахлуват в съзнанието ми задачите на деня. Обмислям това, което се налага и се настройвам да бъда дейна и усмихната.
И наистина се получава!
Понякога съм тъмносиня - като нощното небе, понякога избледнявам като дневното... Понякога се задава пламък, който не смея да го оставя да ме обагри в червено... Понякога съм розово-кремава... Златистото и оранжевото ги пазя дълбоко в себе си в един голям резервоар, голям колкото слънцето....
Не усещам да съм остаряла, а живея от толкова отдавна... Прощавала съм неща, които други не биха простили, помня други, които са незначителни за някого на пръв поглед... Една безкрайна математическа комбинация от преживявания...
Има няколко щрихи, които изглеждат като от четка, но те всъщност са следи от зъби, които променят всичко, включително и това, което е уж същото. Когато се опитам да го разкажа, изглежда дребно и глупаво, но то всъщност е бездънно, та чак до обратната страна на Земята. Та тези следи променят и непроменимото. Възпаляват се и леко и бавно обхващат голяма площ. И тъй като е леко, не прави впечатление. Но се събуждам един ден, не непременно утрин и усещам, че всичко само изглежда като следа от четка, а то всъщност е рана. И после започвам да анализирам и откривам, че цвета на цялото ми същество има болнав оттенък. Какво да правя? Кой знае? Какво е онова, което промени същото? Какво ще направя? Какво се надявам да стане? Всъщност как си представям своя живот от днес нататък? Как изглежда? Как изглеждат нещата, върху които искам да седна? Кои искам да прескоча? Кои са страховете ми? А кои са страховете, които тайно се надявам да ме връхлетят?....
Другото мое любимо време на денонощието е рано сутрин. Моите зюмбюлени часове... Всичко е притихнало в очакване на започващия ден. През зимата е толкова тъмно - само тук-там светят прозорци, зад които будуват хора - всеки по свои си причини. А сега слънцето изплува над отсрещния хълм, стопляйки с първите си лъчи тези, които могат да му се радват. Бавно, много бавно идвам на себе си над чашата с ароматно кафе и черпейки енергия от тези крехки създания - саксийните цветя. В този момент не допускам мрачни мисли. Никой и нищо не може да ме изкара от това състояние на полуспане, полусъбуждане. Бавно осъзнавам целостта си в очакване на най-прекрасния ден, който ме предстои. Постепенно нахлуват в съзнанието ми задачите на деня. Обмислям това, което се налага и се настройвам да бъда дейна и усмихната.
И наистина се получава!
но защото може би оставам сама със себе си ... правя някаква равносметка на всичко което съм свършила, после се опитвам да реша какво ще правя утре и как трябва да е по добро от всичко което съм направила днес и си лягам ... Бебетата вече спят/голямото и малкото/ и ми става едно спокойно :))) и хубаво
Защо винаги откривам тук прости но толкова необходими мисли..
Спокойна вечер от мен :))))))
цитирайЗащо винаги откривам тук прости но толкова необходими мисли..
Спокойна вечер от мен :))))))
Може би просто, защото са общовалдни... тривиални...
цитирайне се страхувай от страховете, те са само фрагмент в твоето съзнание. Цитат : "Реалността е това, върху което си съсредоточен." Лек и усмихнат ден. :)))
цитирайЗа реалността бих казал,че е илюзия породена от липсата на алкохохол(може и бира)!
цитирайи истинско!
цитирайИ в часове любовно истински,
въпросите са все така неистови.
Протягаме тихо ръцете, които
отдавна са горяли в битието.
А огънят свистящ във нас
изригва като лава от сърцата
очите парят, устните изгарят
и аз съм ти, а ти си аз...
цитирайвъпросите са все така неистови.
Протягаме тихо ръцете, които
отдавна са горяли в битието.
А огънят свистящ във нас
изригва като лава от сърцата
очите парят, устните изгарят
и аз съм ти, а ти си аз...
Понякога омръзва хубавото време
и иска ми се есенен покой
когато покрива в дъжда ще дреме
и тихия следобед ще е мой
Ще бъда до прозореца
ще гледам как падат и последните листа
на този пожълтяващ кинопреглед
ще смъква дрехата си есента
............Поздрав!
цитирайи иска ми се есенен покой
когато покрива в дъжда ще дреме
и тихия следобед ще е мой
Ще бъда до прозореца
ще гледам как падат и последните листа
на този пожълтяващ кинопреглед
ще смъква дрехата си есента
............Поздрав!
Много ми хареса! Благодаря!
Поздрав и за теб! :)
цитирайПоздрав и за теб! :)
каквото и да е за коментар... Но искам, затова го пиша ;)
Така хубаво си изляла мислите си... Така човешки, и обикновено- необикновени са... Откривам се в теб...
Може би както и ти си се откривала някога, когато си чела нещо, написано от мен...
Прекрасно е... Благодаря ти.
:-***
цитирайТака хубаво си изляла мислите си... Така човешки, и обикновено- необикновени са... Откривам се в теб...
Може би както и ти си се откривала някога, когато си чела нещо, написано от мен...
Прекрасно е... Благодаря ти.
:-***
при теб. Много по-често, отколкото съм показвала :)
Понякога няма време, понякога сили... за това и напоследък рядко пиша коментари. но винаги с удоволствие те чета!
Хубави мигове!
цитирайПонякога няма време, понякога сили... за това и напоследък рядко пиша коментари. но винаги с удоволствие те чета!
Хубави мигове!
Благодаря ти! :*
Когато има време и сили... тогава ;)
цитирайКогато има време и сили... тогава ;)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450