Постинг
15.05.2007 22:46 -
Ден след ден
.
.
.
Не се страхувам главата да изправя,
с очи, усмихнати, да гледам аз света!
Не ме е страх на връх висок да се кача,
макар понякога краката да болят!
Не ме е страх в дълбокото да задълбая
с ръце проправяйки си път надолу.
Срещу течения умея аз да плувам,
дори, когато не достига дъх.
По равното не обичам да вървя,
в стари стъпки да се вмествам.
Там - в равното - мъглите ме натискат
като паяжини лепнат те по мен.
Обичам моята пътечка да проправям,
дори понякога да е трънлива тя.
И нека ме боли, и нека да е трудно...
в душата си аз нося лек... за двама!
.
.
Не се страхувам главата да изправя,
с очи, усмихнати, да гледам аз света!
Не ме е страх на връх висок да се кача,
макар понякога краката да болят!
Не ме е страх в дълбокото да задълбая
с ръце проправяйки си път надолу.
Срещу течения умея аз да плувам,
дори, когато не достига дъх.
По равното не обичам да вървя,
в стари стъпки да се вмествам.
Там - в равното - мъглите ме натискат
като паяжини лепнат те по мен.
Обичам моята пътечка да проправям,
дори понякога да е трънлива тя.
И нека ме боли, и нека да е трудно...
в душата си аз нося лек... за двама!
1.
анонимен -
"Не се страхувам главата да изправя" -не, няма да се приведа!
16.05.2007 00:23
16.05.2007 00:23
И нека ме боли, и нека да е трудно..."
Много умно!
Благодаря за хубавия стих!
Спокойна нощ!
цитирайМного умно!
Благодаря за хубавия стих!
Спокойна нощ!
Няма да се привеждаме докато премине бурята, нали?
цитирайТой - балът си идва, но не само това е живота, живота ми :))))
А бурите понякога са пречистващи и освежаващи - защо да се страхуваме от тях?
цитирайА бурите понякога са пречистващи и освежаващи - защо да се страхуваме от тях?
Много дръзко и истинско!
цитирайЖива и здрава бъди,все така силна!
Стихът ти е прекрасен...
цитирайСтихът ти е прекрасен...
............
в душата си аз нося лек... за двама!
И тежестите мога да руша -
със усмивка да дарявам светлина!
В очите ми потъвайки сега
сърцето топло да прегърнеш!
цитирайв душата си аз нося лек... за двама!
И тежестите мога да руша -
със усмивка да дарявам светлина!
В очите ми потъвайки сега
сърцето топло да прегърнеш!
за един от първите ми постове "Сама жена на път"
Подарявам ти го :)
цитирайПодарявам ти го :)
Отивам да си го припомня :)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450