Постинг
09.04.2007 19:47 -
Моля се...
.
.
.
Оковите плета в безсънни нощи,
когато совите в очите ми пропискват,
когато сто луни убивам в невъзможие,
дори със самотата си да се обичам.
И тежка, и изплакана я нося
онази орисия да жадувам,
да споделя и виното и хляба си
дори не знам дали ми е орисано.
Не ми е дадено да зная и да помня,
и ясно да си виждам аз началото.
Лесно себе си умея да забравям,
и губя се, когато се откривам
във думи на случайни минувачи,
във часовете, щом като не мисля
за твоето усмихнато мълчание.
И моля се сега, да имам време
да те прегръщам, като за спасение.
И стига ми когато ме погледнеш
да виждам себе си до твойто отражение...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450