Постинг
12.09.2009 19:50 -
Реликвата на Борей
В началото бе само мъртва точка,
а първичност бяха само
Силата на Сътворението и
Силата на Разрушението
Богомилска Догма
"Тази година есента бе чудно хубава.
Мека и топла, обагрила в златистокафяв килим хълмовете и долините, без мъгли и проливни дъждове. По светлосиньото небе леко надиплени пухкави облачета се гонеха, сякаш бързаха да използват за игра последните слънчеви дни преди да задухат студените зимни ветрове..."
По никакъв начин не мога да предположа, четейки началото какво следва нататък. Може би облачетата и намекът за идващата зима донякъде ме подготви, че отново държа в ръцете си книга, която ме лишава от спокойствието и равномерното дишане, докато не затворя последната й страница. Прочетох я преди месец, а още не мога да събера мислите си, за да ги облека в думи. Верен на себе си, Боримир Дончев отново извайва поредния женски образ, за който се чудя дали може да съществува и в същото време намирам себе си в него. Някак реално нереален. И в никакъв случай фантастичен и идеален.
Кръстоносни походи, сблъсък на светове и религии, жестокост, любов... Всичко това обединено в женски образ. След Родопеа и Самира мислех, че не бих могла да бъда отново очарована от преплитането на крайностите в една жена.
Трудно ми е да пиша за романа. Той просто трябва да се прочете.
А повече информация за него може да намерите тук.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450