Подозирам, че голяма част от вас ще го четат утре или вдруги ден, или след месеци, но точно сега искам да го кажа. Сега, когато съм на прага да сънищата, когато вечерта е толкова тиха, че единствения звук е този на дърветата, които догарят, ароматът, който долавям или по-скоро просто си спомням, е на ром и запалена свещ...
Може да сме различни помежду си, може да сме различни самите ние през различните времена, но нека не загубваме себе си. Нека всяка вече прочетена страница, не я късаме, а просто да я отгърнем. Нека си остане в нас. За пореден път тази вечер обещах, че няма да трия блога си. Поради същите съображения. Не са ценни мислите тук, но те са си мои. Минала съм през тях, преживяла съм ги, предчувствала и почувствала. А те са обикновени, на една... просто жена ;)
Лека нощ!
20.02.2009 00:22
anothercat
п.п. sorry, тъкмо се logout-нах...
Оставих се тук...
Там, където се установих вече, не се виждаме... можем само да се усещаме, когато имаме от себе си по другия голяма нужда да знаем, че той е там...
С една ръка посягах да отрежа, а с другата възпирах, тъй като теб... Опитвам се да разбера това, човешкото, което и гради, и разрушава от един и същи... Няма да се разберем... всички у себе си сме в две...
Разбрах, обаче, че трябва да се учим да оставяме... Така светът ни съществува... А ти, нали си знаеш, че си мъничка частичка, толкова мъничка, че той не би могъл да продължи без теб...
Приятни сънища и късмет по личните ти пътища!
20.02.2009 09:21
припряни и утежнени от много впечатления.
Така съм тези дни...Вчера трих...малко, днес съжалих...Понякога наистина мога сама да се унищожа, но пък усещам, че трябва да скъсам нещо, да го изхвърля, да го пратя в небитието...и да продължа напред, такава каквато съм днес...От друга страна, ако успея да се въздържа в точно определения момент, след това нищо не ми пречи да си съжителствам и със старите мисли или с това, което съм искала да унищожа...Даже си го и обичам...Та желанието ми да руша в даден момент понякога едвам го възпирам...Такива ми ти някакви днешни мисли ми се въртят...:))) Както писа Ина и двете съжителстват в нас - градивното и разрушителното...Все пак си мисля, че при мен градивното има малко повече превес...
Онзи ден бях на погребение...На втори близък човек за четири месеца...Чичо ми, на леля ми мъж почина...преди това дядо...Животът наистина е много кратък...Няма смисъл от съжаления...най-хубавото, което имаме е изборът как да живеем нататък, докато...Малко черни мисли в този петък побелял, но така е понякога, а май и доста често...
Хубав и усмихнат ден, Ради! :) При вас има ли сняг?
Така е и в това блогово пространство.
Случва ни се това,което позволяваме да ни се случи.
Рада,така хубаво си го казала за прочетените страници.
Нека останат!
И нови към тях,разбира се.
Ако влезе човек, когото не можеш да гледаш, ще ги изтриеш.
Ако не оформят блога ти, както ти настояваш, ще го изтриеш.
И още много неща, които не са повод за изтриване.
Аз пък ще го трия моя , защото не уважавам това пространство. Дори за лични цели.
Нито уважавам фалша тук.
Докато страната се руши никой не може да напише нещо свежо, без да забрави за нея.
Пак ми се върна музата да драскам ;)
Нищо, че тук не е снежно и небето цял ден плаче.
Бих казала, че дъждът измива...
Днес усмихнахте ли се?
(Нали съм на топло вътре, мога да приема, че е летен дъжда)
20.02.2009 18:07
Да ходим заедно хаванати в ръка
Да я целувам, нежно да я милвам
И пyтkaтa й с бяло да напълвам.