Постинг
13.01.2008 21:01 -
Приказки...
Краставото жабче
„...Не задавайте този въпрос на естественика, а попитайте поета. Той ще ви даде отговор с една приказка. В историята ще има гъсеница, а също и семейство щъркели. Гъсеницата се превръща в пеперуда, а щъркелът отлита до Африка, а после отново намира най-краткия път до Дания – обратно до същото гнездо, в което е живял и преди. Това звучи прекалено вълшебно и загадъчно, но е истина. Питайте естественика! Дори и той ще трябва да го признае. А и вие самите го знаете, защото сте го виждали със собствените си очи.
Но какво в крайна сметка станало със скъпоценния камък в главата на краставото жабче?
Потърсете го в слънцето! Можете да го откриете там!
Само, че светлината е твърде ярка. Нашият взор не може да обхване цялото великолепие, сътворено от Бога. Някой ден обаче ще имаме такива очи. И Това ще бъде най-прекрасната от всички приказки, защото ние самите ще бъдем герои в нея.”
Цветята на малката Ида „... Двете най-прекрасни рози сядат на трона и влизат в ролята на крал и кралица. Червените петльови гребени се нареждат от двете страни и се покланят като царедворци от кралската свита. Тогава влизат най-красивите цветя и тържествената част започва. Сините теменужки се превръщат в млади морски кадети и танцуват със зюмбюлите и минзухарите, които наричат госпожици. Лалетата и големите жълти лилии са като възрастни дами...” „...Ако наистина пожелаят, цветята могат да летят. Точно това са пеперудите – цветя, които са се отскубнали от стъблата си, запърхали с листенца и са отлетели...”
Снежната царица „... - Не мога да й дам нищо повече от това, което тя самата носи в себе си. Не усещаш ли каква невероятна сила е стаена в нея? И хора, и животни й служат, докато си проправя път по широкия свят с босите си крачета. Но тя не бива да научава от нас за своята мощ, която извира от невинността на милото й сърчице. Ако тя сама не може да намери пътя към двореца на Снежната кралица и без чужда помощ да освободи Кай, няма такова нещо, с което бихме могли да й помогнем. ...”
Грозното патенце „... Убийте ме, ако това искате! – промълвило бедното създание и свело глава, за да посрещне смъртта си. Но какво да види във водата?! Видяло собственото си отражение – и това не било непохватното грозно патенце, а лебед! Не е чудно, че ако си се излюпил от лебедово яйце, няма как да се чувстваш като у дома си сред птиците в селския двор. ...”
Каната за чай „... Казаха ми, че съм била безполезен стар съд и ме запокитиха в един ъгъл. Още на следващия ден ме дадоха на една жена, която беше дошла да моли за остатъци от храна. Станах просякиня и съвсем безполезна. Въпреки всичко това беше началото на един по-добър живот. Независимо, че започваме дните си по един и същ начин, след време се превръщаме в нещо съвсем различно. Бях напълнена с пръст, което за една кана е равносилно на погребение. Но в пръстта бе засадена една луковица. Не знам кой направи това, но то беше дар в замяна на листенцата китайски чай, врящата вода и загубата на дръжката и чучура ми. Луковицата лежеше заровена в пръстта, беше в мен и стана моето сърце, моето туптящо сърце. По този начин се чувствах истински жива, както никога преди. Кипяща от сила и енергия. Луковицата поникна така изпълнена с мисли и чувства, че едва не се пръсна. И тогава от нея се показа цвете. Аз го гледах, пазех го и даже забравих за себе си, омаяна от красотата му. Прекрасно е да забравиш за себе си, когато си омаян от някой друг. То никога не ми благодари, дори и не помисли за мен. Всички му се възхищаваха. Това ме правеше толкова щастлива. Едни ден чух някой да казва, че цветето е прекрасно и заслужава по-хубава саксия. Тогава ме разцепиха на две, от което ме заболя ужасно. Преместиха луковицата в истинска саксия, а мен захвърлиха на двора. Тук си лежа и досега – старо парче от счупена кана. Но аз имам спомените си – тях никой не може да ми отнеме.”
Надникнах в приказките на Андерсен и се потопих в нещо толкова познато и в същото време сякаш за първи го срещам. Вярно е, че едно произведение на изкуството е ценно, когато обръщайки се към него, откриваме нещо ново и всеки път различно. Поне моите критерии са такива. Било картина, било музика, било филм или книга...
Признавам си, че не ми достигна търпението, за да препиша всичко, направило ми впечатление, което сякаш забелязах за първи път. Има върху какво да се замисли човек... Приказката, наречена живот, която всеки от нас създава - с лошите герои, с грешките на добрите, с победата над себе си, по пътя към себе си. Всеки от нас има сили да го извърви и да се откъсне от "селския двор", в който са го поставили обстоятелствата. Да повярва, че има сили да постигне мечтите си, независимо колко високи са те. Да създава красота, защото всеки я носи в себе си. Там някъде дълбоко вътре, където само малцина могат да проникнат. И това, което остава, което никой не може да отнеме, са спомените ни. Онези нещица, които виждаме в отблясъка на огънчето, горящо в сърцата ни. Прекрасно е, когато този огън се чете в очите. Тогава от неговата искра ще се събуди надеждата и вярата за щастие... Да няма повече "малки кибритопродавачки", отритнати в студа около нас.
Цветята на малката Ида „... Двете най-прекрасни рози сядат на трона и влизат в ролята на крал и кралица. Червените петльови гребени се нареждат от двете страни и се покланят като царедворци от кралската свита. Тогава влизат най-красивите цветя и тържествената част започва. Сините теменужки се превръщат в млади морски кадети и танцуват със зюмбюлите и минзухарите, които наричат госпожици. Лалетата и големите жълти лилии са като възрастни дами...” „...Ако наистина пожелаят, цветята могат да летят. Точно това са пеперудите – цветя, които са се отскубнали от стъблата си, запърхали с листенца и са отлетели...”
Снежната царица „... - Не мога да й дам нищо повече от това, което тя самата носи в себе си. Не усещаш ли каква невероятна сила е стаена в нея? И хора, и животни й служат, докато си проправя път по широкия свят с босите си крачета. Но тя не бива да научава от нас за своята мощ, която извира от невинността на милото й сърчице. Ако тя сама не може да намери пътя към двореца на Снежната кралица и без чужда помощ да освободи Кай, няма такова нещо, с което бихме могли да й помогнем. ...”
Грозното патенце „... Убийте ме, ако това искате! – промълвило бедното създание и свело глава, за да посрещне смъртта си. Но какво да види във водата?! Видяло собственото си отражение – и това не било непохватното грозно патенце, а лебед! Не е чудно, че ако си се излюпил от лебедово яйце, няма как да се чувстваш като у дома си сред птиците в селския двор. ...”
Каната за чай „... Казаха ми, че съм била безполезен стар съд и ме запокитиха в един ъгъл. Още на следващия ден ме дадоха на една жена, която беше дошла да моли за остатъци от храна. Станах просякиня и съвсем безполезна. Въпреки всичко това беше началото на един по-добър живот. Независимо, че започваме дните си по един и същ начин, след време се превръщаме в нещо съвсем различно. Бях напълнена с пръст, което за една кана е равносилно на погребение. Но в пръстта бе засадена една луковица. Не знам кой направи това, но то беше дар в замяна на листенцата китайски чай, врящата вода и загубата на дръжката и чучура ми. Луковицата лежеше заровена в пръстта, беше в мен и стана моето сърце, моето туптящо сърце. По този начин се чувствах истински жива, както никога преди. Кипяща от сила и енергия. Луковицата поникна така изпълнена с мисли и чувства, че едва не се пръсна. И тогава от нея се показа цвете. Аз го гледах, пазех го и даже забравих за себе си, омаяна от красотата му. Прекрасно е да забравиш за себе си, когато си омаян от някой друг. То никога не ми благодари, дори и не помисли за мен. Всички му се възхищаваха. Това ме правеше толкова щастлива. Едни ден чух някой да казва, че цветето е прекрасно и заслужава по-хубава саксия. Тогава ме разцепиха на две, от което ме заболя ужасно. Преместиха луковицата в истинска саксия, а мен захвърлиха на двора. Тук си лежа и досега – старо парче от счупена кана. Но аз имам спомените си – тях никой не може да ми отнеме.”
Надникнах в приказките на Андерсен и се потопих в нещо толкова познато и в същото време сякаш за първи го срещам. Вярно е, че едно произведение на изкуството е ценно, когато обръщайки се към него, откриваме нещо ново и всеки път различно. Поне моите критерии са такива. Било картина, било музика, било филм или книга...
Признавам си, че не ми достигна търпението, за да препиша всичко, направило ми впечатление, което сякаш забелязах за първи път. Има върху какво да се замисли човек... Приказката, наречена живот, която всеки от нас създава - с лошите герои, с грешките на добрите, с победата над себе си, по пътя към себе си. Всеки от нас има сили да го извърви и да се откъсне от "селския двор", в който са го поставили обстоятелствата. Да повярва, че има сили да постигне мечтите си, независимо колко високи са те. Да създава красота, защото всеки я носи в себе си. Там някъде дълбоко вътре, където само малцина могат да проникнат. И това, което остава, което никой не може да отнеме, са спомените ни. Онези нещица, които виждаме в отблясъка на огънчето, горящо в сърцата ни. Прекрасно е, когато този огън се чете в очите. Тогава от неговата искра ще се събуди надеждата и вярата за щастие... Да няма повече "малки кибритопродавачки", отритнати в студа около нас.
Благодаря и успешна седмица - приказна , ако може!:)))
цитирайВълшебна седмица и на теб! :)
цитирайИскам приказка!
цитирайЦели, не цели, но части от 5 получи :) При това едни от най-хубавите ;)
цитирайУмеете ги тези неща....толкова вълнуващо...
Поздравления!
цитирайПоздравления!
Бях на 6 когато получих първия си Андерсен.Книжката е останала без корици ,но я пазя като нещо изключително ценно.Благодаря ти ,че ми припомни колко много харесвам Цветята на малката Ида.....и не само тях :))))))))))))))))))))
цитирайЦветята на малката Ида е една от любимите ми приказки. Толкова красота, въображение...
цитирайВсе прекрасни,любими приказки!
Приказките някак са ми най-на душа!:))
"Цветята на малката Ида" и на мен ми е страшно любима!Аз съм си запазила много детски книжки и даже много настървено си ги пазя!:))))Ми не си ги давам пък!Има хора,които изобщо не пазят книги,
забравят да ги връщат и даже ги губят!
А онези старите са прекрасни...освен заради самите приказки,ами и заради оформлението...
невероятно красивите илюстрации!Разглеждала съм ги с часове!:))Eййй,ти ме накара пак да си ги прочета!:)))
цитирайПриказките някак са ми най-на душа!:))
"Цветята на малката Ида" и на мен ми е страшно любима!Аз съм си запазила много детски книжки и даже много настървено си ги пазя!:))))Ми не си ги давам пък!Има хора,които изобщо не пазят книги,
забравят да ги връщат и даже ги губят!
А онези старите са прекрасни...освен заради самите приказки,ами и заради оформлението...
невероятно красивите илюстрации!Разглеждала съм ги с часове!:))Eййй,ти ме накара пак да си ги прочета!:)))
Познато усещане и спомени :)
Колкото и да хулим Рийдърс Дайджест, те успяха да издадат Приказките на Андерсен с илюстрациите от онова време, с позлатени страници и твърди корици. При това съдържа всичките приказки, които помня :)
цитирайКолкото и да хулим Рийдърс Дайджест, те успяха да издадат Приказките на Андерсен с илюстрациите от онова време, с позлатени страници и твърди корици. При това съдържа всичките приказки, които помня :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450