Постинг
29.07.2015 12:51 -
Как се става селянин? - ІІІ част
След десетгодишното запустяване на двора, учудващо беше оцеляла една малина. Роди милата. Хапвахме, хапвахме, но усетих, че не сварваме и обрах зрелите плодчета, сложих ги в един буркан и ги посипах със захар. На следващата седмица допълних буркана и сварих конфитюр. Първият буркан с реколта от новия ни дом. Какво щастие!
Отношенията ни с комшиите ставаха все по-близки, вече си липсвахме, ако не се видим 3-4 часа. Споделихме, че искаме да гледаме прасе. Не минаха и 24 часа и Пепа дойде в дома ни. Краси пак ни свари неподготвени, то май цялото начинание ни е неподготвено, но благодарение на комшиите що годе влизаме в правия път. Да се прекопае царевицата и боба, да се окултучат и вържат доматите, да се оплеви пипера, да се вдигне мрежата на краставиците... Докато си мисля, че съм приключила с нещо единия уикенд, при следващото ми идване се почваше пак отначало. Макар и изморена, като станеше време да тръгвам за влака за Варна, ставах тъжна и крива. Благодарение на усилията на Петър, на помощта на съседите, все повече къщата се превръщаше в наш дом.
Радо, кокерът ми, тук се чувства като в рая. Пуснат на свобода, неограничаван от нищо... Станаха приятели с Пепа. Ходи при нея, нещо си говорят – тя издава нейното хъх, хъх, а той проръмжава дружески. Покрай нея прояде краставици, царевично брашно, дори и круши.
За рождения ми ден узря и първият домат. Отпразнувахме го с Краси и Дора – нашите нови приятели, които сякаш цял живот сме познавали. Като тръгвах за Варна на Петровден, Краси гледаше с усмивка намръщената ми физионмия: „Малко остана, Радо, да си дойдеш. И това ще мине.“
Върнах се по-рано от планираното. На 2 юли Дора ме потърсила по телефона, докато бях на работа. Притеснена я набрах, но тя не вдигна. Обадих се на Петър – той чакал Краси да се върне от града. Дора се обади. Краси повече нямаше да се върне, нямаше да покашля от края на двора, за да предупреди, че идва, нямаше да помаха с каскета. Беше катастрофирал. На онова ужасно кръстовище, за което хиляди пъти ни предупреждаваше, че е опасно.
Беше посял една кайсия в двора ни през първите седмици, след като станахме съседи. Сега всеки ден, привечер отивам да я полея. Бавно наливам водата, тя потрепва с листенцата си и сякаш виждам светлинките в очите му, сякаш чувам благите му думи. Усмихвам се на дръвчето, сякаш отвръщам на неговата незабравима усмивка... „Няма да се притесняваш, Радо!“
Коледна приказка за Ценко и Митрофанка
Как се става селянин? - ІV част
Как се става селянин? - V част
Как се става селянин? - ІV част
Как се става селянин? - V част
Американски учен: Украинската армия е в ...
Сезария Евора - "Босоногата дива&qu...
Съвременното русоробство
Сезария Евора - "Босоногата дива&qu...
Съвременното русоробство
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
