Постинг
06.05.2009 09:26 -
Синдромът на "официалния анцуг"
Кой казва, че сме били най-тлъстата нация след американците? Напротив, най-спортната нация сме!
Имам железни доказателства: влезте сутрин на закуска в който искате български (в последните години и гръцки, сигурно и турски) хотел и пребройте индивидите (но и двойки и цели многочленни семейства) облечени в свежи разноцветни анцузи и готови за (или може би току що приключили) ранните спортни занимания. По мои наблюдения броят им варира от 30% до 60-70% (в зависимост от категорията на хотела). Шанса да срещнеш такъв запален спортист е правопропорционален на размера на автомобила от който слиза и на броя на еднаквите цифри в номера му.
На обяд в произволно избран курорт (връщам се от такъв в Гърция, т.е. имам пресни наблюдения) картината е същата - рояци бодри сънародници гордо демонстрират привързаността си към спорта, пременени във вездесъщия "анцуг" и готови за нови спортни подвизи, въпреки, че наглед се занимават с шопинг, обяд или разглеждане на забележителности. И едни маркови, едни красиви - Найк ли не щеш, Пума ли или пък Адидас... А в немалко случаи на гърба е надписа Bulgaria - как да не се подуеш от национална гордост! Не че може да стане грешка - гърци, германци, холандци или англичани изобщо нямат този спортен хъс и с анцуг не можеш да ги видиш (освен на стадиона, с велосипеда или във фитнеса - скука). Май все пак братския руски турист може да ни конкурира в това отношение.
Вечерята и заниманията след това също не възпират порива към "здрав дух в здраво тяло" у съвкупния сънародник превъплътен в ролята на турист и пременен в анцуг. Само дето процента пада докъм 20% - 50%, благодарение най-вече на дамите, които блестят с ефирни тоалети, опасно високи токчета и грим, който сам по себе си представлява археологически интерес. Това на фона на на мъжествения кавалер по анцуг до тях.
С други думи няма момент от деня, когато да не сме готови за спорт. По технически причини за нощта нищо не мога да кажа...
В тази връзка се сещам за една случка, която ми разказа мой близък. Преди време той имаше магазин за дрехи, продаваше и анцузи. Та влиза семейство здрави, червенобузи българи и започва задълбочено да проучва анцузите. В един момент (явно недоволен от видяното), главата на семейството задава култовия въпрос: "Добре де, нямаш ли някой по-официален"...
Имам железни доказателства: влезте сутрин на закуска в който искате български (в последните години и гръцки, сигурно и турски) хотел и пребройте индивидите (но и двойки и цели многочленни семейства) облечени в свежи разноцветни анцузи и готови за (или може би току що приключили) ранните спортни занимания. По мои наблюдения броят им варира от 30% до 60-70% (в зависимост от категорията на хотела). Шанса да срещнеш такъв запален спортист е правопропорционален на размера на автомобила от който слиза и на броя на еднаквите цифри в номера му.
На обяд в произволно избран курорт (връщам се от такъв в Гърция, т.е. имам пресни наблюдения) картината е същата - рояци бодри сънародници гордо демонстрират привързаността си към спорта, пременени във вездесъщия "анцуг" и готови за нови спортни подвизи, въпреки, че наглед се занимават с шопинг, обяд или разглеждане на забележителности. И едни маркови, едни красиви - Найк ли не щеш, Пума ли или пък Адидас... А в немалко случаи на гърба е надписа Bulgaria - как да не се подуеш от национална гордост! Не че може да стане грешка - гърци, германци, холандци или англичани изобщо нямат този спортен хъс и с анцуг не можеш да ги видиш (освен на стадиона, с велосипеда или във фитнеса - скука). Май все пак братския руски турист може да ни конкурира в това отношение.
Вечерята и заниманията след това също не възпират порива към "здрав дух в здраво тяло" у съвкупния сънародник превъплътен в ролята на турист и пременен в анцуг. Само дето процента пада докъм 20% - 50%, благодарение най-вече на дамите, които блестят с ефирни тоалети, опасно високи токчета и грим, който сам по себе си представлява археологически интерес. Това на фона на на мъжествения кавалер по анцуг до тях.
С други думи няма момент от деня, когато да не сме готови за спорт. По технически причини за нощта нищо не мога да кажа...
В тази връзка се сещам за една случка, която ми разказа мой близък. Преди време той имаше магазин за дрехи, продаваше и анцузи. Та влиза семейство здрави, червенобузи българи и започва задълбочено да проучва анцузите. В един момент (явно недоволен от видяното), главата на семейството задава култовия въпрос: "Добре де, нямаш ли някой по-официален"...
Ура!!! Това е за нас!!! Уцелихме десятка...
Ротари маратон - Батак - цел за 2011 год...
Интервю с Христо Стоичков на руски в Рос...
Ротари маратон - Батак - цел за 2011 год...
Интервю с Христо Стоичков на руски в Рос...
Няма коментари