Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2007 16:12 - Възпитание - можем ли го?
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2262 Коментари: 14 Гласове:
0



"Добре възпитан е онзи, който умее да живее с другите хора, да се погажда с тях, да бъде внимателен, ласкав, добър, който умее да заставя хората да го уважават и обичат, който има прости и добри маниери. Който не позволява да обиждат него и другите, но и сам никого не обижда без причина..."
                           из писмо на К. С. Станиславски до сина му Игор

От снощи ме нападат едни мисли относно възпитанието - за това как всяко поредно поколение се стреми да поучи младите, които пък от своя страна вечно са разбунтувани и готови да скочат срещу всеки. Като говоря за възпитание искам първо да подчертая, че водещата роля в този процес не е на училището! Няма по-глупава реплика от тази: "На това ли ви учат в училище?!?". Подскачам заедно с младежите, макар отдавна да съм минала "от другата страна на барикадата". Сега мога да обвинена в пристрастност, защото горе-долу през половината си живот съм била учител. Но съм възпитавала и възпитавам не, защото съм заставала пред черната (зелената, бялата) дъска. Дори тук в блога, намерих много млади приятелчета, за които знам, че давам някакво отражение в мислите им. Раздавам частици от себе си, които често са прости житейски уроци, но които знам, че попадат в благодатна почва и докосват сърца, провокират мисли. Убедена съм, че всеки урок ще бъде чут, осмислен и запомнен, ако е даден на време. Едно от най-важните условия е времето. Не случайно съществува сентенцията "Когато ние сме готови, учителят сам ще ни намери." 
Друго не по-важно условие е нашата реакция на дадена случка. Няма как да очакваме някой да си извлече поука, когато си позволим да станем смешни и жалки. Едва ли винаги най-добрата реакция е "Каквото повикало, такова се обадило". Понякога дори мълчанието и незаинтересованото подминаване играят по-сполучлива роля. Друг път пък точно обратното... Нямам рецепта. Въпрос на осъзната интуция. Дори опитът не е от голямо значение. Както и да изберем да реагираме, мисля, че трябва да го направим с авторитет и наистина от позицията на зрял възрастен човек.
Стигнах до следващото условие. Наказание и поощрение. Лично моят опит показва, че второто има по-голям принос за възпитанието. Няма нищо по-лесно от това да критикуваме, да викаме, да наказваме... Нали ние сме големите, силните и авторитетите, в нас е властта... Е и? А толкова ли бързо забравихме, че едно от неписаните правила на младите е да се бунтуват срещу всеки канон и налагане на норми? Нали и ние бяхме същите? Убедена съм, че потупването по рамото, "усмивката пред строя", когато има повод ще накара младия човек да повярва в себе си, да знае, че може... И ще го накара да пожелае отново подобен миг на удовлетворение.
И в заключение ми се иска да кажа - възпитанието е един наистина много субективен процес, който е в ръцете на всеки от нас - обективно мислещите...

"...
Havent you heard its a battle of words
The poster bearer cried.
Listen son, said the man with the gun
Theres room for you inside..."


Тагове:   можем,   възпитание,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. svoboda64 - А когато възпитанието не помага
11.08.2007 18:21
се включва... самовъзпитанието:)) Аз вече минах в тази крайност: само да създавам "невъзможни" условия, които да изтласкат младия бунтар към осъзнаване последствията от действията или бездействията си:)) Защото думите ми са предварително отхвърлени... и тогава си ги пишем по блоговете -;)

Страхотна музика:))
цитирай
2. radalia - :)
11.08.2007 18:33
При мен това за блога не важи май...
А иначе - Us and Them и Pink Floyd ;)
цитирай
3. tata - Интересно четиво! Как ти текнаха ...
11.08.2007 19:00
Интересно четиво! Как ти текнаха тези мисли?
цитирай
4. svoboda64 - Извинявай, толкова съм каталясала, че само...
11.08.2007 19:10
слушах... но не чувах:))))))))))
А за блоговете е... закачка:)) Но ти го знаеш.
Us v/s them-;)
цитирай
5. radalia - tata,
11.08.2007 20:09
Породени и изказани бяха в един разговор снощи. Трябва ли да уточнявам с кого?
цитирай
6. radalia - svoboda64,
11.08.2007 20:11
Песничката ;)

А до сега гледах едно филмче Freedom writers. Препоръчвам ти го... А мен ме накара да се чувствам най-голямата предателка... на себе си :((
цитирай
7. svoboda64 - Don't feel like that:))
11.08.2007 20:16
I haven't seen the film but... I've happened to know a little of you... It doesn't fit... your conclusion, I mean:)))))

BU! Don't seek for role-models... it's a little late. You've grown up...:))))))))))))))))))))))

цитирай
8. radalia - svoboda64,
11.08.2007 20:22
Ей - разсмя ме :)))
Ще ти кажа защо. Никога не съм била в нито един час по английски. А ти така успешно стимулираш да си попълвам пропуските... И го правя с удоволствие! :)
Продължавай! Времето и начинът е съвършен и е на място! :))) Единствената думичка в коментара ти, за която потърсих помощта на речника беше conclusion.
цитирай
9. svoboda64 - -;) I'm here ... with the carrot
11.08.2007 20:30
Never - the rod:)))))))))))
цитирай
10. tata - :)
11.08.2007 20:57
:)
цитирай
11. melsun - Възпитанието е изключително трудно нещо!
11.08.2007 22:54
Изисква самият ти да си възпитан достатъчно добре и да знаеш какво правиш,което не винаги се получава...Просто се учиш в движение.Както казват,а аз съм склонна да им вярвам на тези,които го казват,че "Най-важни са първите седем години",което означава,че най-силният фактор за възпитанието е семейството.След това се добавят и много други като училище,приятелска среда,общество...Но семейството изгражда основите,ценностите...Всеки човек притежава и вродени качества,които биха могли да се проявят и далеч от семейството...У детето трябва да се провокира доброто.Но ако самият ти не си такъв как да стане това?Децата като съвсем мънички до голяма степен подражават на околната среда,направо са си отражение,след това като пораснат започват да отричат всичко,докато изяснят представите си за света.После нещата някак се канализират.В тези моменти би трябвало да имат сигурен,подкрепящ ги,показващ им посоката човек.Въпреки,че го отхвърлят имат нужда от него...Абе много е сложно!И родителите твърде често са объркани и не знаят точно как да постъпят...То възпитанието е взаимно...Хи-хи:)Дали е така?
Аз малко пак се поотпуснах в писане....
Ради...ти ще ме разбереш!Надявам се!:)

п.п.Забравих да кажа,че обожавам Pink Floyd!!!
Ама с английския съм много скарана да му се не види...
цитирай
12. letisi - според мен манталитета опредля възпитанието...
11.08.2007 23:07
а дали го можем...
цитирай
13. miacarra - обикновено разбираме дали го можем
12.08.2007 01:29
когато е твърде късно да се поправим
Аз лично се чувствам все едно карам кола със затворени очи...
цитирай
14. radalia - Едно доуточнение
12.08.2007 09:46
Съвсем грубо казано, има два слоя на възпитание. Едното, за което казваме, че "липсват първите 7 години" и чията висша проява е "Не само да не излееш соса върху покривката, но и да не забележиш, ако някой друг го направи". А вторият слой е този, който започва да изгражда още в утробата на майката и продължава да се развива, докато сме живи. Именно това трудното и деликатно възпитание. Точно тук се водят и битки, тук възпитателят вижда своите грешки. Но мисля, че всеки от нас трябва да се чувства щастлив, ако успял да създаде почва, в която да пусне малко семенца...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043558
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!