Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2007 20:39 - Предупреждавам: не става за четене!
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2477 Коментари: 14 Гласове:
0



image

Бих могла да скрия руския текст, да сложа там нещо на български, или просто да го изрежа... Не искам. Приемете го като моята реакция към настоящите условия на живот и разбирането, че всеки има битка за извоюване в момента на сблъсъка на предвидимото с неочакваното, на сигурното със спонтанното, на реда с анархията. Отнася се за всичко, което е извън контрол - в обществото ни, в опита ни, в главите ни. Простете ми за сложния изказ! Бих могла да го опростя... но пък, който иска би ме разбрал.

image

Имах намерение да напиша жизнерадостен пост...

Но се родиха облаци... Далеч не памукови...

Иначе денят започна толкова чисто. Забелязвали ли сте колко е ярко небето след дъжд? Как въздухът става по-прозрачен, цветовете - по-наситени? Днес беше такова утро - чисто и истинско. Станах достатъчно рано, за да посрещна първите слънчеви лъчи, които се показаха над отсрещния хълм. Обещаха ми хубав ден, докато аз общувах с мини градинката си. Чувствах се доволна и щастлива, радвах се на всичко. На хапчиците влага по нежните листенца, начинът по който светлината са пречупваше в дъга, в която ми се прииска да се огледам... Събуждах се с осъзнаваното на факта, че съм отгледала един син - вече студент, който никога не ми създаде големи проблеми. Не е съвсем така - най-големите проблеми около него бяха, когато след тежко раждане беше с пареза на дясната ръка. Абсолютно неподвижна... последваха физиотерапии, които правихме с баща му, серии инжекции, страх, самообвинения... Всичко мина преди да навърши годинка. А през следващите 18 години... не разбрах какво е да имаш дете, което опознава света, което е в пуберитета... И сега - студент! Не се е записал още - ще чака следващо класиране. Но е приет! 

След това събуждане изкарах поредния работен ден, в края на който осъзнах със страх, че за да мога да продължа по моя си път, ми трябва презареждане на батериите. Страх, породен от това, че вече нямам друг избор, освен да го направя сама...

image

Тази вечер трябваше да бъда някъде си, за да ме запознават с някого си...

Не обичам, когато не ме поздравяват при влизане и още повече, когато си тръгнат без... едно кратко "чао"! Шамари... Юмруци... Силна жена съм - понасям! Давайте! Още мога да се усмихвам! Нищо, че все по-често е... ехидно!



Гласувай:
0



1. annanik - Предупредената благодари за не...
09.08.2007 20:50
Предупредената благодари за ненаписаното....

и за това, че не махна руския текст :)
цитирай
2. radalia - annanik,
09.08.2007 21:02
Благодаря и аз, че виждаш незримото! :)
цитирай
3. radalia - Разбира се!
09.08.2007 21:38
Най-лесното нещо е да се усмихвам. И го правя! :)
цитирай
4. svoboda64 - Прашна прегръдка за теб,
09.08.2007 23:43
Приятелче, не унивай:)) Децата знаят своя път (и мойте не се родиха лесно и после им треперих, та и до сега:)) Но пък Зората е толкова прекрасна, че никой идиот не може да й излезе насреща...
Винаги е най-тъмно преди Dawn:))))))))))
We'll survive and we'll live on== joy, not sad spam:))))))))
цитирай
5. radalia - Мда...
10.08.2007 00:07
винаги е най-тъмно преди...
Както и водата в морето сякаш увеличава равнището си, когато има облаци...
цитирай
6. svoboda64 - Но ние, морските, не се давим:))
10.08.2007 00:11
Кодирано по рождение! Майната й на водата и нивото й:))
Съжалявам, че не мога да ти пришия някой музикален поздрав тук:)))))))))
Тъпичко, некомпютърно създание:)))
цитирай
7. radalia - Мдаааа!
10.08.2007 00:14
Добре умеем да плуваме срещу теченията :)))
Копи-пейст линка и ще си го пусна - обещавам!
цитирай
8. radalia - deli,
10.08.2007 00:43
Поздравявам те! За пълното ти доверие!
цитирай
9. magity - :)))))
10.08.2007 03:13
Продължавай да се усмихваш !

Възхищавам ти се !
цитирай
10. svoboda64 - Ето го и музикалният поздрав:)))
10.08.2007 12:22
Малко бавно пристигна, ама...:-)
http://www.youtube.com/watch?v=Pizf6hG5-Ig
цитирай
11. анонимен - Въздушна целувка
10.08.2007 13:35
за теб
и
":(" - това го шкартирай. Било е за вчера.
Днес е друг ден
:)))))))))))))))))))))))))
цитирай
12. radalia - magity,
10.08.2007 17:56
Усмихвам се, дори когато... знаеш кога... ;)
цитирай
13. radalia - svoboda64,
10.08.2007 18:00
"I will survive
as long as i know how to love
I know I will stay alive
I've got all my life to live
I've got all my love to give
and I'll survive
I WILL SURVIVE" !!!!!!!!!!!!!! :))))))
цитирай
14. radalia - анонимен,
10.08.2007 18:03
Не няма да го шкартирам... Все пак и това е моя емоция. Която си преживявам... Важното е, че винаги следва :)))))))))))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3042922
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!