Замислих се какво подарявам най-често. Не, не говоря за материалните подаръчета. Не и за тези, които могат да се пипнат. Тях ги избирам според човека, за който са предназначени. Купувам ги, понякога ги изработвам, не само когато има повод, но винаги с някаква идея. Говоря за онези подаръчета, които... Казват, че не струват нищо. Не съм съгласна. По-скоро те нямат стойност. Няма как да се измери нещо, което не се продава на никой пазар. Е, не съвсем. Защото един от най-честите подаръци, които правя е знанието. Без значение за какво. Винаги съм готова да споделя своите знания. И мога да кажа с чиста съвест, че го правя с радост и търпение. Мина половин година, откакто напуснах училище, а не мога да се отърся от желанието и удоволствието, което изпитвам, когато уча някого на нещо. Независимо на какво. Сигурно за това казват, че учител е диагноза. И някак не мога да стигна до материалната част на този процес. Защото знам, че информацията струва пари, при това много пари. Е, вярно е, че докато бях учител водих едни курсове, за които ми плащаха по 25лв на час. Съвсем легално (платих си данъците – споко ;) Другото, което обичам да дарявам е спокойствие. Не веднъж са ми казвали, че се справям, че в мое присъствие хората намират някаква утеха и губят желание да чувстват и проявяват нервност. Вярно е, че понякога това става от само себе си, но друг път наистина ми коства не малко усилия да подтисна моята си емоционалност и да я вкарам в посока положителна енергия. Разбира се, преживяла съм и няколко краха, които пък преобърнаха представата за мен в човека насреща. А пък мен ме накараха да се чувствам инфантилна глупачка (не че си позволих да го покажа). Като се замисля, веднага след спокойствието идва надеждата и оптимизмът. Забелязала съм, че дори и на моменти да звуча меланхолично, то рядко има песимизъм. Обикновено тези чувства ме държат най-много няколко дена. Един единствен път в живота ми се случи да изпадна в депресия за около месец, но дори и най-близките ми не можаха да усетят колко зле наистина се чувствах тогава. С достатъчно трудности съм се сблъсквала в живота си, за да знам, че моментите, когато наистина няма надежда, са изключително редки. Но пък и... нали стават чудеса? Не е ли по-добре да вярваме в тях, докато все още дишаме? Обичам и да дарявам доброта. Онази доброта, която толкова лесно се римува с топлота. Може би това е подаръкът, който най-често е бил върнат. Често дори не от съответния човек (случвало се е точно този човек да отвърне с нещо коренно противоположно). Май Куелю беше писал за някаква Банка за услуги. Точно такова „заплащане” имах предвид. Правиш добро, радваш му се, не очакваш нищо. И в следващия момент някой ти даравя добрина... Не е важно колко и какво подаряваме. Важното е да го правим от сърце, навреме и на място! А, може би, и да се научим да приемаме подаръци? ;)

Сигурна съм, че няма човек, който да не обича подаръците! Не правя изключение. Обаче, защо въпреки това все още се чувствам неловко, когато някой реши да ме зарадва без причина????

Точно същите усещания ме накараха да завърша поста по този начин :)

Преди известно време направих услуга на човек, който даже не познавам. Той е бил в България за определен срок и му трябваше нещо, което явно само аз бих могла да му дам. Няма значение какво..... Когато вчера ми го върнаха, ми дадоха пликче с малка сума пари - пратени от въпросната жена. Това беше нейният начин да ми върне жеста.
На мое място мнозина навярно биха го приели като нещо нормално, обаче в момента, в който поемах плика, се почувствах все едно продавам част от себе си - така неловко ми стана.

Незнам защо написах всичко това тук. Щях да пиша в моя блог, обаче така и не намерих точните думи, с които да го направя. Докато ти си успяла, и този път!

При това на серии. Така и до последната не можах да привикна. Както писах и в поста, водих едни сравнително високо платени курсове. Често в края на обучението, курсистите ми подаряваха разни неща. А аз просто си вършех работата, за която ми плащаха при това много добре.
Но това е съвсем частен случай... Има толкова примери. Дори и с нематериални подаръци. И с тях е трудно!

Ще е трудно до момента, в който не се освободим от предразсъдъците си - сигурна съм, че те са част от отговора, който търсим. :)

Спокойна нощ! :)))

и от някакви комплекси за малоценност. Просто да приемем, че заслужаваме!
Спокойна да е за всички!

много даваме когато даваме от самите себе си....

не искам да меря... Давам, колкото мога. Надявам се, че стига...

интересни постинги- това не е малко!

Благодаря! :)))))))

подаръци, защото са от сърцето и никой не може да ги купи.

Но ми искаше да споделите вие какви подаръци правите...