Отдавна не съм правила пост от такъв характер...
Тази вечер реших да си поиграя, както някога и ...








Сигурно в миг на черно бездихание



съм пожелала ти да ме намериш.


И после предпазливо съм 

забравила,
че само крачка 

ме дели от тебе.



Та за това ме спънаха  очите ти.




А щом и мислите ми с лекота изрече
си спомних... 


Вече съм се давила
във черното на мъжките ти зеници И съм те дишала, когато си покривал
с лицето си 
лицето ми... 
в безкрая.


И съм те водила, когато си прониквал
в утробите на моите желания.


И съм те 

чакала, 

когато си се 

губил

във дебрите на своите съмнения 


И съм прегръщала умората ти вечер,
а сутрин съм се будила в ръцете ти...



И съм зачевала 

мечтите ти, 
когато

безпътен, 

безнадежден си се 

лутал.




През всичките си минали животи
все тебе да обичам, си ме учил.



Снимките са взети от различни места в интернет, а стихотворението е на Радостина Марчева.

това стихче! И поста ти е някак раздвижено-размечтан.

да представя стихотворението по начина, по който аз го чувствам...

Тангото е разкошно....и стихотворението също...

Да обичам съм се учила.........

мисля, че си постигнала целта да представиш стихотворението така както го чувстваш!
накара ме така да го почувствам и аз :)
Поздрави!

... съпреживяване...

красиво
и образно!:)

и за стихотворението, което е прекрасно и за чудесната визия на постинга. само музиката не можах да чуя, защото от векове са ми разбутани настройките на програмата, с която слушам музика (за което мога само да съжалявам).
поздрави, Радалия:)

Така е необходимо всяка една жена да изживява любовта в живота си. Дори да има мъка и страдание, трябва да прощава и да се надява.

да не позволява да умира Любовта...

Нежно, истинско, вълнуващо!

Преди пусках често подобни постове. Напоследък бях спряла...