защото мисля, че бъркам много дълбоко и не съм сигурна, че имам право.

запазено място в сърцето ми
и този пост я заключва още по-надълбоко в него
както всяко "Привет", всяка утрин..

И ти го можеш.. С цялата си прекрасна душа

Полети.. hey you..
hug

Прекрасно и истинско!!!
Която и да е тя,където и да е тя...нека е щастлива!!

Коментарът на анонимния ме обърка. Разреших анонимните коментари, но не очаквах точно такъв ;)
Както и да е! Знам, че който трябва ме разбра ;)

По-ясно не може да бъде изказано. Красота! Определено го можете! :)

Небето - всички нюанси на розовото и синьото, окъпано в равното като езеро море. Едва забалежимото трептене на вълните отмиват следите по мокрия пясък. Отпускаш се върху скалата, затворила очи, за да събереш сили за новия ден. А той идва. С онова огнено кълбо, което е сякаш е родено от морето. Осветява пътя ти и те стопля... и най-скритите кътчета на твоите дълбини!


Хубав ден на всички! :)))

:)))))...готино е!!

мда, готино ми е... и с всяко следващо привет сутрин... все по и по...

От новия ден! На новия ден!
Нощните звуци още не са заглъхнали, когато в началото плахо, а после все по-смело се разнасят жизнерадостните думи на птиците. Босите ти крака попиват росата, изпълват те с енергия, която раздира кората на дървото, което сякаш те беше вкоренило. Освободените ти гърди се пълнят с утринния хлад и ти си готова за полет!

Успешен полет на всички! :)))

Танца на душите...е много повече от каквото и да било на този свят...
Ако ти...можеш да усетиш някого по този начин, и да танцуваш с него...не е необходимо нищо друго...за да му вдъхнеш вяра, и надежда...и Любов.

Лека и спокойна нощ, мила моя... Сънувай......

Нагрятите улици палят под стъпките ни, както опънатите нерви дълбаят в мозъците ни. И все това очакване на луната, забравяйки, че светлината й е отразена. Слънцето винаги залязва... Но ние се любуваме на залезите...

И започваме да се подготвяме за утрото, за предстоящия ден, който ще е по-хубав от предишния...

Да го вярваме! Потъвайки в ласките на ... съня! И с мисли за него! :)))

Вятърът донесе така мечтания хлад. Ако не друго, то поне по-лесно се диша. Въздухът изпълва дробовете, а усещането е като пред ... скок. Но не такъв, с който падаш. А от онези, с които прескачаш нещата, които не си струва да стъпчиш, а заобикалянето отнема време и енергия...

Да достигнем през днешния ден поне по един малък свой рекорд! :)))

Бих искала и днес поздравът да бъде придружен с усмивка, но тя не излиза. Дори и да изкривя леко устни, фалшивостта прозира. Да. Тъжна съм...
И след като за мен днес, петък 13-ти, е толкова черен, дано при теб е топло и слънчево!

Може да изглежда, че сама си говоря, но знам, че някой ме чете. Както знам, че думите ми стигат до този някой (поне)...
Нощ е... тиха и спокойна. Една голяма моя мечта е да посрещна такава тиха, топла и спокойна вечер в уединено кънче от френската ривиера... С чаша абсент в ръка... полуизлегнала се в шезлонг... загледана в утихващото море и заслушана във вечерния бриз...
Спокойна вечер на всички!
http://uk.youtube.com/watch?v=dipFMJckZOM

Мило, картините много болят..... заради онези години...
а нощта.. някога може би, някога... може би

Благодаря..

Понякога мисля, че съм те изгубила, но те намирам в една изтървана думичка, в една мелодия. Друг път те изоставям, но ти ме намираш и връщаш при себе си. Знам, че винаги ще вървим двете. Ръка за ръка...

Кога ли всъщност е утрин?
Дали винаги това е времето на изгрева на слънцето.
Или е достатъчно да изгрее нещо ново в теб, около теб? И дали е задължително преди това да има залез?

Важното всъщност е да не позволяваме за изстива топлината!

3 години и го няма вече твоето "Привет". Спря да пишеш, а спря ли да си спомняш? И не е ли време вече да натворим малко нови спомени..:))