Постинг
01.06.2007 23:29 -
Страхове, усмивки и още нещо ;)
В интерес на истината тази вечер се канех да пропусна пускането на поредните ми опити за разсъждения. Попреглеждах вашите блогове, написах и някой и друг коментар...
Сетих за една приказка - историята на малкия енот. Помните ли я? Той се страхувал да ходи на езерото, защото там живеел ... някой. Но като всички деца, веднъж той все пак отишъл. За всеки случай взел със себе си най-голямата пръчка, която можел да носи. Надвесил се над водата и видял, че Онзи Някой го гледа. Намръщил се малкият енот. И Онзи е намръщил. Замахнал с пръчката малкият енот. И Онзи замахнал... Изплашен малкият енот хукнал при майка си и й разказал защо не иска да ходи повече на езерото, как Онзи, който живее там постоянно го плашел. Майка му го прегърнала и го посъветвала следващия път, когато отиде на езерото да се опита да се усмихне на Онзи, който живее там. Успокоен и окрилен от майчиния съвет, малкият енот се върнал до езерото. Надвесил се над водата и се усмихнал.
Онзи, който живеел в езерото, също се усмихнал.
Колко малко е нужно да победим страховете си. А оръжието е в ръцете ни, в мислите ни, в настройките ни, в нас самите.
А иначе днес ми стана много тъжно от един пост и вярвам, че авторът му ще успее да превъзмогне това, което го тормози. И ще разбере, че макар и не много, но всеки от нас може да направи по нещо добро, хубаво, носещо щастие на някого и на нас самите.
Неприятно ми стана и на едно друго място. Там някой, с неизвестна за мен цел, връщаше друг човек в миналото му. Нали всички сме достатъчно зрели хора, за да можем да вземаме решения за личните си пространства. И ако сме направили промени, то е имало защо. И на посетителя не му остава нищо друго, освен да се съобрази с реда, наложен от домакините. Най-малкото от уважение към тях.
Сетих за една приказка - историята на малкия енот. Помните ли я? Той се страхувал да ходи на езерото, защото там живеел ... някой. Но като всички деца, веднъж той все пак отишъл. За всеки случай взел със себе си най-голямата пръчка, която можел да носи. Надвесил се над водата и видял, че Онзи Някой го гледа. Намръщил се малкият енот. И Онзи е намръщил. Замахнал с пръчката малкият енот. И Онзи замахнал... Изплашен малкият енот хукнал при майка си и й разказал защо не иска да ходи повече на езерото, как Онзи, който живее там постоянно го плашел. Майка му го прегърнала и го посъветвала следващия път, когато отиде на езерото да се опита да се усмихне на Онзи, който живее там. Успокоен и окрилен от майчиния съвет, малкият енот се върнал до езерото. Надвесил се над водата и се усмихнал.
Онзи, който живеел в езерото, също се усмихнал.
Колко малко е нужно да победим страховете си. А оръжието е в ръцете ни, в мислите ни, в настройките ни, в нас самите.
А иначе днес ми стана много тъжно от един пост и вярвам, че авторът му ще успее да превъзмогне това, което го тормози. И ще разбере, че макар и не много, но всеки от нас може да направи по нещо добро, хубаво, носещо щастие на някого и на нас самите.
Неприятно ми стана и на едно друго място. Там някой, с неизвестна за мен цел, връщаше друг човек в миналото му. Нали всички сме достатъчно зрели хора, за да можем да вземаме решения за личните си пространства. И ако сме направили промени, то е имало защо. И на посетителя не му остава нищо друго, освен да се съобрази с реда, наложен от домакините. Най-малкото от уважение към тях.
.....
цитирайИ на теб! ;)
цитирайВсеки нов ден носи ново начало!Пожелавам ти приятен уикенд!
цитирайДнес съм на работа :(
Ама нека пък да е приятна:)
цитирайАма нека пък да е приятна:)
Много поучително!Благодаря!
цитирайОбичам приказките и много ти благодаря за тази!Прекрасна и поучителна,заслужава си да бъде разказана на дете,за да се научи само да побеждава страховете си.Но и за нас,"възрастните" е поучителна.
цитирайНаистина се постарах да изразя мнението и отношението си към нещата, които стават в блога. Пък който разбрал - разбрал. :)
На другите - наздраве ;)
цитирайНа другите - наздраве ;)
8.
fiona -
Това е най-хубавото нещо,
02.06.2007 21:20
02.06.2007 21:20
което съм чела напоследък.
И като история, и по начина, по който го разказваш. :)
цитирайИ като история, и по начина, по който го разказваш. :)
Стана ми приятно и топло... накара ме да се усмихна :)
Благодаря още веднъж!
цитирайБлагодаря още веднъж!
Хубава история поучителна и за нас възрастните.Благодаря ти!Опитвам се да съм позитивна и да не съм заплаха дори и за мен самата.Поздрав!
цитирайдай за да получиш:)))))))
цитирайНо и оздачена колко много хора го казват и колко малко го правят...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
