Не съм сигурна, че този пост ще става за четене, но имам нужда да опиша мислите си, за да ги подредя. Днес сутринта се чувствах толкова отчаяна и изплашена... Пуснах предния пост и вие ме накарахте да си намеря силата, да извикам куража си и да продължа. Благодаря ви! Бяхте толкова мили... Даже в един момент си помислих, че крада от вашата енергия, като ви натоварвам с моите проблеми...
    Вярно е, че хвърлях по едно око насам, но в същото време си вършех и работата...
    Нямах никакъв проблем да стоя, стъпила на външната страна на перваза на прозореца (на третия етаж) и да се занимавам с боядисването на дограмата от външната страна. Не ме е страх и от високото. Даже по някакъв начин го обичам. Може би, защото и аз не съм ниска. Сетих се за едно стихче, обръщение към детето на поета:
"Даже и ръстът ми висок не повтаряй,
защото белег е той във очите на дребните хора..."
    Стигнах пак до детето. Моето днес се е справило прилично, но все пак нека да излязат резултатите. Не искам да се радвам предварително...
    Сега разпускам и нарочно оставям мислите ми да се реят. Слушам една музика, която страшно ми допада и ми действа успокояващо. И понеже не можах да открия една конкретна песничка в You Tube, реших да я кача аз. Нямах време да си играя да правя клип, затова ще ви я представя в един съвсем банален вид - обещавам в бъдеще да се старая повече ;). Поне разбрах как се прави...
    Днес dressy в желанието си да ми вдъхне увереност, написа, че съм най-успялата и красива майка. Знам, че не е така, но ме подсети за нещо, което ми се случи през миналата седмица, след години затишие... Сигурно има нещо странно и любопитно в мен... Отново получих покана да ме рисуват. От един художник, която е познат на моя бивша колежка. Не съм решила какво да направя...
  
     Луната тази нощ я няма,
    тъмно, тихо е навън,
    сърцето все така обича,
    а в погледа ми има светлина...
    За теб е пазена и скрита,
    ключът отдавна ти го дадох...
    Очите ми - бездънни кладенци,
    с подводни течения, които
    те извеждат на повърхността...

А ето и текста на песничката:

I set out one night
When the tide was low
There were signs in the sky
But I did not know
I"d be caught in the grip
Of the undertow
Ditched on a beach
Where the sea hates to go
With a child in my arms
And a chill in my soul
And my heart the shape
Of a begging bowl
   

Ей,Радалия,не се надвесвай да не паднеш от висок
ото! Това не се отнася само за боядисването!

Тези предложения за рисуване нещо ми се струват продиктувани от... Но ,ако ти харесва,действай! То всеки се ласкае ,когато му отправят такова предложение!

няма да ми е за първи път. Боли, но минава! ;)

Винаги има процент "задна мисъл". Толкова много пъти съм рисувана, че имам тренинга да се пазя, опазя и т.н. Сигурно и се лаская мъничко, но имаше един период в живота ми, в който с това си запълвах свободното време. Мислех, че това е останало в младостта ми...;)

казах ти ,че си красива...целувам те...каквото и да се случва,светлината винаги е в теб и ти го знаеш...:))

Пишеш увлекателно! Поздрав!

http://jivotyt.com/

"Земята топла с две ръце обгръщам
очи потапям в ярките звезди
и цялата се устремявам
към неизбродните висоти
Не ме съди за мойто безпокойство
за жаждата веч да се стремя
В кръвта си нося непокорство,
преляно в мен от моята земя."

възхищавала на силните жени! Жени, които могат да бъдат и баща и майка, и дама и хамалин. Въпреки ,че последното не е задължително! :-)))

но мисля, че всеки го може...
Винаги е по-добре да избереш себеосъществяванено, когато някои избират лудостта ;)

може би си имала нужда точно от това...подкрепа и разбиране...радвай им се....и ги приеми...усмивки от мен
по-добре да се усмихнем за да не заплачем....

Обичам да се усмихвам и да усмихвам :)))

а съм щастлива защото се усмихвам:)))))))))))))))

Точно! :))))