Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2007 23:15 - Можем ли да обявим независимост?
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1345 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 05.05.2007 23:36


     Днес пак имам желание да размишлявам. За съжаление, снощните ми писания провокираха други, съответно имаше разни коментари, имаше и пост, в който ни критикуваха за употребата на една дума. Пиша "ни", защото lemonpie и isis  употребиха същата думичка...
    Днешните ми разсъждения подозирам, че пак ще бъдат провокативни в известна степен и се надявам, че ще споделите мислите си.
    Както става ясно и от заглавието, темата е за зависимостите - от хора.
    Някога бях попаднала на следната мисъл: "Крайната цел на всяка връзка, в която двама са като едно цяло, е двама получовеци".
    Абсолютно смятам, че във всяка връзка, всеки от партньорите трябва да се чувства свободен, по никакъв начин да не се чувства зависим. Нещо повече трябва да му бъде позволено и помогнато, ако трябва, излитането от "психичното гнездо". А това е едно от най-трудните неща в живота. Змията на зависимостта нахълтва в живота ни по най-различни начини, а пълната победа над нея се затруднява от факта, че много хора се възползват от взаимната си психична зависимост. Психичната независимост означава, че човек е свободен да не прави нещо, което не би избрал, ако не съществуваше зависимостта. От друга страна, психичната зависимост означава, че поддържаме взаимоотношения, в които няма място за избор и в които сте задължен да бъдем такива, каквито не желаем. Психично независимият човек няма нужда от други хора. Не казвам, че не иска други хора, а че не се нуждае от тях. В момента, в който имаме нужда от някого, ние ставаме уязвими, ставаме роб. Ако този някой, от когото имаме нужда, си отиде, промени намеренията си или умре, ние ще бъдем тласнати към демобилизацията, нервното разстройство или дори смъртта.
    Във взаимоотношенията, които почиват на любовта, всеки от партньорите позволява на другия да бъде такъв, какъвто той самия избере - без никакви ограничения и изисквания. Никой не очаква от другия да бъде такъв, какъвто не би желал да бъде.
    Обществото ни учи да бъдем психично зависими. А премахването на зависимостта започва от семейството, от начина, по който родителите ни са се държали с нас, когато сме били деца и от начина, по който ние се държим с нашите деца.
    Преди години със сина ми гледахме "Страната на мечките". Разказваше за една мечка и двете й мечета. Майката учи малките си да ходят на лов, да ловят риба, да се катерят по дърветата. Учи ги как да се защитават, ако попаднат в беда. Един ден мечката, водена от собствените си инстинкти, решава, че е време да остави мечетата сами. Кара ги да се качат на едно високо дърво и без да поглежда назад, си отива. Завинаги! В мечешкото си съзнание, тя е изпълнила своя дълг - предала е на потомството си уменията, които са му нужни, за да оцелее и си отива.
   

   





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. merita - Само човек, който обича себе си не е ...
05.05.2007 23:28
Само човек , който обича себе си не е психически зависим.Обичайки себе си ти знаеши как да обичаш другия така че да му даваш свободата да бъде себе си.
В книгата "Изкутвото да бъдеш Бог" на Морган Скот Пек има много хубаво определение на това какво е да обичаш.То в общи линии обобщава това , което и ти самата казваш в постинга си.
"Във взаимоотношенията, които почиват на любовта, всеки от партньорите позволява на другия да бъде такъв, какъвто той самия избере - без никакви ограничения и изисквания."В повечето случаи обаче ние градим отношенията си на определени очаквания , и ако те не се правдаят се разочароваме и не приемаме факта , че човека насреща си е това , което е.Остава ни или да го приемем или да го оставим да продължи да бъде това , което е без да си нарушаваме нашето и неговото равновесие и посока на живот.Поздрав!
цитирай
2. radalia - Да...
05.05.2007 23:35
Отдавна четох тази книга, още като излезе в България. Бях я забравила, но явно не и нещата, които пише там и които в по-малка или по-голяма степен съм приела.

Много поводи за усмивки ти желая! :)
цитирай
3. zvezdichka - Не знам, но си
06.05.2007 16:28
мисля, че е много трудно да приемеш човек такъв, какъвто е на 100%. Защото човек винаги ще има някакви очаквания, изисквания към дадения човек и когато те в един момент не се покрият ще се появят дрязги, разногласия...
А за зависимоста си абсолютно права, че винаги човек има нужда да се облегне на някой до себе си и така, неусетно някакси изведнъж осъзнава своята зависимост от дадения човек. То е нещо като наркотик, което те тласка отново и отново към нещата, които обичате да правите заедно, да се търсите и т.н.
Може би човек има да разбира в дълбочина и същността на любовта, за да може да се справя с тези състояния...
цитирай
4. isis - пак сме на една вълна с теб, radalia
06.05.2007 21:38
Тези дни и аз имам размисли на същата тема. Аз съм човек, който изключително много държи на личната си свобода. Откривам обаче, че хората около мен като че ли се чувстват застрашени от нея, от това, което бих направила, имайки я. Интересното е, че стремежът към лична свобода у мен се засили тогава, когато открих и вътрешната си сила, когато разбрах, че съм способна да понеса почти всичко и да приема почти всичко - вкл. и онова, което друг /близък на мен/ би направил със своята си свобода. И понеже вътрешната ми сила ми даде и желание да изследвам света, както и себе си, без да се притеснявам от това, което ще открия, мисля, че би ми било много трудно да се върна в едни традиционни приятелски или любовни взаимоотношения.

Да се върна обаче на главната ти тема за зависимостта. преди време и аз бях писала в някаква тема в блога си колко хубаво би било да сме с един човек /любим или приятел/ не защото ИМАМЕ НУЖДА, а въпреки това, че нямаме нужда. Защото нуждата е чиста проба егоизъм. Разбирам, че ние оцеляваме преди всичко крепейки се на тази нужда - това е стадният инстинкт от човека, желанието ДА ПРИНАДЛЕЖИ към нещо или някого, но все се надявам, че в 21 век би било хубаво да имаме някаква по-висока степен на духовност ли, интелигентност ли, която в по-голяма степен да подтиска някои ... животински инстинкти.
цитирай
5. radalia - isis,
06.05.2007 21:44
Абсолютно споделям мислите ти!
За съжаление, много малко хора могат да стигнат до тези идеи... А съм убедена, че на всички щеше да ни бъде по-леко... :)
цитирай
6. ok3223 - Значи...
15.05.2007 09:28
значи,да не зависи от никой за нищо.Като пожелание-добро,като дествителност-мечта.
Между приятели е постижимо.При мен и сега е така.Контактувам,и сам приятел с хора,с които сме абсолютно независими,като свободните радикали.Мъже разбира се- и по малко с жени.
Но при семейството,свободни радикали няма.Има задължения,зависимости,отговорнисти,пред и за членовете на семейството,взаимопомощ и подкрепа за преотдоляване на трудности,за да може то да оцелва и просперира.
За да има деца е нужно съгласето и участието на двама.Без мъж не става,без съласиетона жената-също.Ето една фатална зависимост,която поражда верига от зависимости,свързани отглеждането и възпитанието на децата.Огромна мрежа от зависимости,деца,майка,баща,общество.Зависимости емоционални,психологически,материални и не материални,на съзнателно и подсъзнателно ниво,които без даже да го и разбираме, предопределят едно или друго наше решение и постъпка.Със всички е така.
Винаги постъпваме и правим тава,което е възможно и допустимо при дадената ситуация,което ни налагат не зависещи от нас обстоятелства и причини.Много често, не както бихме искали.Много често.
Става реалност и факт винаги това,което е възможно да се осъществи при дадено стечение на случайни и не случайни причини, и взаимно обусловени зависимости.И нищо друго.Не случайно философите казват че:"СВОБОДАТА Е ОПОЗНАТА НЕОБХОДИМОСТ."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043064
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!