.
.
.

Намирайки се в дъното на ада,
който сама успях да изградя
обричам аз душата си на клада -
обичайки, не искам да се преродя!
Живот - поднася ми награда
безсилието си сама да преболея
и пак със мен се подиграва гада -
оставяйки ми вяра да ме грее.
Разголена пред всеки зрящ
на кръст разпъната висях.
Обичайки, обричайки се честно -
дори от себе си да крия теб.
И знам, и знаех, и виждам, и видях
това, което за другите е във мъгла.
Защо допуснах, че за тях е всичко видно
че мрака си разбулил и навред е светлина?
И пак пътувам, и пак ми е студено...
В сърцето ми бушува огън
душата ми - една снежинка -
от огнището изхвърлена навън,
единствен ти, би я разтопил.

С теб май ще се караме, тъкмо реша, че това ми е любимото и следващото ми става още по-любимо :)
Лека нощ и сладки сънища !

Усмихна ме! :)

Нямам думи... Дано я разтопи... :)*

Невероятно е !!! Само това мога да кажа =)

връщайки се към Варна... вчера