Постинг
22.04.2007 17:25 -
Ходя по Земята ;)
.
Май взех да ставам много сериозна с последните си постове...
А аз съм съвсем реален, обикновен човек. Е, вярно, че се замислям върху разни не толкова обикновени неща, но то е защото търся начин да възприемам нещата по-леко и безболезнено. И се научих да го правя. И понеже съм съвсем реална, ми се случват и съвсем реални нещица.
Преди малко съвсем случайно научих нещо. И то не заради друго, ами защото баба ми оглуша. Е, не напълно, но достатъчно, за да чува телевизора, само, когато е пуснат на max. И точно във въпросния момент, когато трябваше да чуя това, което научих, аз бях намалила уредбата, която отново мобилизираше мисловните ми процеси с помощта на Pink Floyd. А бабет гледа телевизия... познайте от раз коя...разбира се, че СКАТ... кеф просто :)
Та по въпросната телевизия споменаха, че на днешния ден преди сто години (т.е. в годината на моето раждане) Deep Purple изнесли първия си концерт. И понеже нямам вяра на въпросната телевизия, веднага проверих в нета и се оказа, че първият им концерт е бил на 20 април ...същата година ;) По този повод ви поздравявам с клипчето.
А ето и другите обикновености, които ми се случиха тези дни. Вчера се подстригах. С една седмица закъснение (бях обявила, че ще го направя миналата събота, ама тогава ме влачиха на Калиакра). Та сега съм подновена ;) И пак цитирайки бабет - в главата съм изглеждала като избягала от фризьорския стол. Така де - имам коса с що годе женска дължина от едната страна само ;)
После направих една шопинг терапия, от която се прибрах с едно дънково яке ("Ама не ти ли е късичко? Ще ти настине кръста" - знаете вече чии думи са това). А пък въпросното яке нямате идея как ме викаше от манекена:))) Последно било, преоценили го, защото нямали номерация. Просто мен чакало :))). Малко се притеснявам, че от времето на първия концерт на Тъмнолилавите е минало бая време, но синът ми ме успокои и обеща да ми каже като стане време да не слагам дрешки, подходящи за неговите връстнички, а не за солидни (?!?) дами (?!???) като мен ;)
Другото, което ми се случи беше, че срещнах първия си годеник. Не се смейте. Някога и аз бях малка и малко глупава. Сега съм само второто ;)
Та като бях малко хубаво момиченце, баща ми имаше едни приятел (те и до днес са приятели), който беше ерген. Та въпросният бати Тони идваше всяка седмица в къщи на гости и ми рисуваше най-смешните картинки, докато ми разказваше най-интересните истории. Освен това, много внимателно ми режеше ноктите. Е, как да не го заобичам. Направо му извиках да ме чака да порастна и ще се оженя за него. Но животът ни се подигра. Пораснах и... едни ден го запознах със съпруга си. Реакцията му - Абе, Раче, какво ми говориш? А аз те чакам...
Та и вчера беше такава - "Как си, Раче? Още те чакам."... Направо загубих ума и дума :)))
Ама мина. Защото към мен затича едно момиченце и се хвърли на врата ми още преди да успея да я видя. Беше Адриана. Помните ли я? Писах за нея... Баща й завел дело за родителските права. Бяха щастливи - излезли да се порадват на хубавото време край морето :)))
После една циганка изкочи от едни храсталаци и искаше да ме убеди, че срещу два лева ще ми каже точно кога ще родя - нищо, че не съм бременна. Или може би точно заради това трябваше да обеднея с 2 лева?;)
Май взех да ставам много сериозна с последните си постове...
А аз съм съвсем реален, обикновен човек. Е, вярно, че се замислям върху разни не толкова обикновени неща, но то е защото търся начин да възприемам нещата по-леко и безболезнено. И се научих да го правя. И понеже съм съвсем реална, ми се случват и съвсем реални нещица.
Преди малко съвсем случайно научих нещо. И то не заради друго, ами защото баба ми оглуша. Е, не напълно, но достатъчно, за да чува телевизора, само, когато е пуснат на max. И точно във въпросния момент, когато трябваше да чуя това, което научих, аз бях намалила уредбата, която отново мобилизираше мисловните ми процеси с помощта на Pink Floyd. А бабет гледа телевизия... познайте от раз коя...разбира се, че СКАТ... кеф просто :)
Та по въпросната телевизия споменаха, че на днешния ден преди сто години (т.е. в годината на моето раждане) Deep Purple изнесли първия си концерт. И понеже нямам вяра на въпросната телевизия, веднага проверих в нета и се оказа, че първият им концерт е бил на 20 април ...същата година ;) По този повод ви поздравявам с клипчето.
А ето и другите обикновености, които ми се случиха тези дни. Вчера се подстригах. С една седмица закъснение (бях обявила, че ще го направя миналата събота, ама тогава ме влачиха на Калиакра). Та сега съм подновена ;) И пак цитирайки бабет - в главата съм изглеждала като избягала от фризьорския стол. Така де - имам коса с що годе женска дължина от едната страна само ;)
После направих една шопинг терапия, от която се прибрах с едно дънково яке ("Ама не ти ли е късичко? Ще ти настине кръста" - знаете вече чии думи са това). А пък въпросното яке нямате идея как ме викаше от манекена:))) Последно било, преоценили го, защото нямали номерация. Просто мен чакало :))). Малко се притеснявам, че от времето на първия концерт на Тъмнолилавите е минало бая време, но синът ми ме успокои и обеща да ми каже като стане време да не слагам дрешки, подходящи за неговите връстнички, а не за солидни (?!?) дами (?!???) като мен ;)
Другото, което ми се случи беше, че срещнах първия си годеник. Не се смейте. Някога и аз бях малка и малко глупава. Сега съм само второто ;)
Та като бях малко хубаво момиченце, баща ми имаше едни приятел (те и до днес са приятели), който беше ерген. Та въпросният бати Тони идваше всяка седмица в къщи на гости и ми рисуваше най-смешните картинки, докато ми разказваше най-интересните истории. Освен това, много внимателно ми режеше ноктите. Е, как да не го заобичам. Направо му извиках да ме чака да порастна и ще се оженя за него. Но животът ни се подигра. Пораснах и... едни ден го запознах със съпруга си. Реакцията му - Абе, Раче, какво ми говориш? А аз те чакам...
Та и вчера беше такава - "Как си, Раче? Още те чакам."... Направо загубих ума и дума :)))
Ама мина. Защото към мен затича едно момиченце и се хвърли на врата ми още преди да успея да я видя. Беше Адриана. Помните ли я? Писах за нея... Баща й завел дело за родителските права. Бяха щастливи - излезли да се порадват на хубавото време край морето :)))
После една циганка изкочи от едни храсталаци и искаше да ме убеди, че срещу два лева ще ми каже точно кога ще родя - нищо, че не съм бременна. Или може би точно заради това трябваше да обеднея с 2 лева?;)
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
ДК:..
22.04.2007 17:40
22.04.2007 17:40
И все пак..
Из седмото небе
и по облаците
по-чести разходки
ти желая.. :)
цитирайИз седмото небе
и по облаците
по-чести разходки
ти желая.. :)
Както винаги - точно в десятката!!!!
И на теб - успешни полети! :)))
цитирайИ на теб - успешни полети! :)))
Хареса ми... Раче! ;))*
Весела и успешна седмица! *
цитирайВесела и успешна седмица! *
Твоето обръщение към мен е не по-малко уникално ;)
Хубава седмица и на теб!
цитирайХубава седмица и на теб!
приятно ми бе да го прочета, Раче (Радия ти вика comfy, нали? ;))
Много, много поздрави и усмивки от мен имаш,
цитирайМного, много поздрави и усмивки от мен имаш,
Сomfy ми вика Радия, ама ти не казвай на никого ;)
Но .... ТОЙ ме кръсти по друг начин ... Обичам!!!!!
цитирайНо .... ТОЙ ме кръсти по друг начин ... Обичам!!!!!
Вижда се, че се променяш, чак тук в София го усещам - струи от теб живец, надежда и светлина. Е, Раче (полисериозно, полушеговито) доскоро :)
цитирайМного ме израдва онова с ноктите,ха-ха!
цитирайПрекрасни спомени,разказани наистина увлекателно,Раче :)Изглеждаш наистина позитивен човек...Радвам се,че не гледам само аз така на света...имало и други като мен...Продължавай все така :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450