.

.

.

Мога да гледам деца
и риза да изгладя!
Мога ядене да сготвя
и питие да избера!
Мога бримки на кука да нижа
и кръстов бод да извеза!
Мога цвете да посея
и петно да залича!
Мога уют да създам
и да поддържам ред!
Мога пране да простирам
и дрехи да шия!
Мога програма да напиша
и компютър да сглобя!
Отвертка в ръце да държа
и фаза с фазомер да намирам!
Мога с трион да боравя
и дупки в бетона да правя!
Мога утеха да бъда 
и закрила в живота не лек!
Мога да мисля и съобразявам
и отговори сама да намирам!
Мога да простя и забравя
и себе си да отстоя!

Синът ми порасна, майко!

Кога ще го позволиш и на мен?

 

Евала и половината та това не мога :)))

Половината са т.нар. женски работи ;)...
Аз не мога да накарам майка ми да ми пусне ръката, когато пресичам... Писна ми!

...повече от половината ги мога, ама това за компютрите, повечето ги не мога:)
Дай да обясним на майка ти, че вече не си малка :)))

браво на теб.разбирам ти проблема....Разбира се,не мога да ти помогна.ама ти можеш толкова много неща-направо съм комлпексирана.кога ще те стигна а???:)

а пък не се комплексирай - има си и минусите ;)

И аз ги мога всичките…Даже мога и да допълня списъка.И определено минусите са много-вършим много повече ,отколкото се изисква от нас.Вършим и това,което не ни е работа,за да сме спокойни,че ще е както ние искаме…и научаваме другите да очакват всичко от нас без да се чустват задължени да дават..и да живеят на наш гръб.За щастие моята майка отдавна е признала,че се справям много по-добре от нея:)))

Но... се засрамих и спрях...
Майка ми също го признава. Но не спира да ме контролира, да съветва, да ми диша във врата...

Като се замисля –може би ако моята беше наблизо щеше да прави същото.Понякога и една седмица, прекарана с нея ме изсмуква до край:)))

...толкова си истинска! Във всяка дума се усеща...
Разбирам те отлично, така че... съвет не мога да ти дам :)
Дано някой ден (скоро) майка ти все пак се реши да пусне ръката ти, когато пресичаш... (и това е добро като начало ;))

казваше свекъра ми...А бе що ти е да порастваш?!Стой си малка и неука!От опит знам,че тия дето все не могат и не знаят са по-добре.
Добре те разбирам извън шегата.Ще си останем малки за родителите си.Дори с големи деца,с побелели коси.Оставаме деца.Все ще ни поучават и ще опекунстват.Номера е до си казваш тихичко "Приказвай ми,не ми пречиш"...:)))
Спокойна вечер:)))

Казвам си го... И помага... понякога.
Но понякога ми идва в повече... живот!
Живеем си го - къде по-тихо, къде не толкова :)
Но не съм съгласна да остана дете - всичко си има граници...
Всеки ден пускам ръката на сина ми, но без да го изпускам от погледа си...
Който ме разбрал - разбрал;)

...нема го изпуснеш от поглед де, важното е да не разбира :)))

Мда... за сега не се оплакал.. но пък аз гледам да увелича разстоянието постепенно и предварително ;)
Нали съм умничка, уча се от грешките на другите ;)

... та чак хитричко ;)))

Без коментар........................

Майка - дъщеря,
Майка - син...
Толкова говорени, описвани
и все недоразгадани.
Поздрави !

така е. Може би, защото имам един "пример" в къщи, лесно приемам порастването на сина ми :)))