Прочетен: 7122 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 08:13
Но пък други обстоятелтва така се стекоха, че вместо да остана в града, ме помъкнаха на разходка. Започнахме от нос Калиакра...
Кога се лете буря силна появява
при Калиакра нос - на Черното море
в рева страхотен, на което се долавя
вестта за вяра и родина как се мре ...
Четирдесет девойки лични и красиви
да жънат клас, от ранните зори,
на кехлибарените натежали ниви
от добруджанските села надошли.
Зажънали са дружно с песен жаловита
за робската неволя в тяхния живот,
за нашите юнаци в битка страховита,
проляли си кръвта за своя мил народ.
За роби и робини, вързани в синджири,
за майки млади с пеленачета деца,
за старци - всички, изтезавани немили,
от османлии озверели - без сърца.
И мъка тягостна ума им завладяла,
кога ръкойките си свързвали на сноп -
и във едно потта със сълзите си сляли
от песента им жалостна като на гроб.
А някоя от тях, тъгата да забравят,
подема живо песен кръшна на хоро
и трудили се, сърпа без да си оставят,
догде на залез в пурпур слънцето дошло.
Но песента от там далече отлетяла
и чул я турчин, зъл, душманин - без сърце,
и пожелал от име родно и от вяра
отречени, в харем да бъдат с фередже.
Узнали туй, със страх девойките в тревога,
захвърлили са сърп и надалече в бяг
през ниви и гори на рътлина висока -
на Калиакра скрили се от злия враг.
Залутани, в уплаха смъртна от тирана,
в нощта с молитвен зов към звездното небе,
със сълзи са земя поили в скръбна рана,
при рев страхотно лют на Черното море.
И в просветление обет тържествен дали -
в защита чест и вяра дружно да умрат,
да се пожертват наедно се обещали,
но героини - българки да се зовят.
Във вярност на обета си едва успели
косите си една за друга да вплетат,
когато в мрачината отдалеч съзрели
османи зли по хълма нагло да пълзят.
Врагът нападнал с ярост жертвите немили -
пробляснали са ятагани в оня миг;
девойките, изплашени със всички сили
ведно назад се дръпнали при страшен вик.
Не забелязали зад себе си в тъмата,
че зее бездна - пропастта не ще ги спре
и в ужас полетяли вкупом от скалата
в пенливите води на Черното море ...
В печал за свидните чеда на Аспаруха,
от мюсулманите в робия векове,
докарали страната в жалостна разруха,
морето забучало с мощни екове.
Глутницата османски турци занемели,
проклятие над тях да се не сгромоли,
побягнали завчас далеч от тез предели,
злодейството им с време да се замъгли.
А там, където сълзи тез девойки лели
и с плач една о друга сплитали коси,
по чудо - спомен оттогава снежнобели
цветя растат на пролет - момини сълзи.
Траянополский
Епископ Иларион
Разходката ни продължи после на Кемен бряг. Ще се постарая в следващ пост освен снимките от там и думите да бъдат ведри :)
14.04.2007 22:12
Снимките ти са чудесни! Имала си хубав, слънчев ден! Благодаря, че го сподели, за да се порадваме на красотата.
Спокойна нощ!
И аз искам планина, ама няма :(
:)*