Постинг
08.04.2007 15:36 -
Нека не нараняваме щастието!
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1866 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2007 15:37
Прочетен: 1866 Коментари: 10 Гласове:
0
Последна промяна: 08.04.2007 15:37
.
.
.
Щастието, веднъж наранено, все с белег си остава. Защо отричайки да крием чувствата си, възпявани от птиците, летящи две по две? Защо не свикнем с красотата на обичта ни, а светлината в нас като Пегас да понесем. Бих опитала с по-малко светлина и показност, но с по-малко нежност, ще мога ли да живея?
Не разбирам защо моят огън те сковава? Сковава главата, а тялото гори.
Вятърът, дошъл от необходимостта и в същото време от страха от промяна ни държи будни, развълнувани и непокорни, когато всички вече кротко спят.
Всяка сутрин, слънцето ни събужда с надежди, а глътките на моето кафе са с вкус на твоето присъствие. В онази утрин с притихналия залив и сънчевата пътечка, още не те познавах. Не знаех, че ръцете ти като крила на птица ще могат да ме галят. Не знаех, че очите ти - кадифено нежни ще могат да ме будят и като приливи и отливи ще ме карат да бъда тръпнеща, задъхана и млада.
Кафето ми е с дъх на твоето присъствие, а твоето?
Ела ме събуди, за да го изпием заедно.
Не оставяй песента на сърцето в спомен да се превърне. Толкова дълго те чаках, че сърцето ми започна да премалява. Очите се притварят, но сърцето чака. Прозорецът също буден дочака утрото.
Какво да правя сега с душата си?
Вземи я, ако желаеш, но ако я вземеш, пази я внимателно, защото тя е нежна, въпреки привидната си сила.
Вземи я! Вземи я, защото днес тя не усеща аромата на цветята, нито чува песента на щуреца. Вземи я! Отведи я далеч от пустинята пълна с влечуги, където умира живота...
Не оставяй сърцето ми да угасне. Вземи го, то ще бъде твоето фенерче, вълшебната лампа или просто твоята светулка.
Защо обичаш да ме обичаш, когато съм "далече" - физически от теб? Аз не съм нито картина, нито икона, а просто жена. Желая да обичам с любов и да бъда обичана с любов. Толкова ли е сложно и страшно реалното за теб?...
Не отлагай любовта!...
.
.
Щастието, веднъж наранено, все с белег си остава. Защо отричайки да крием чувствата си, възпявани от птиците, летящи две по две? Защо не свикнем с красотата на обичта ни, а светлината в нас като Пегас да понесем. Бих опитала с по-малко светлина и показност, но с по-малко нежност, ще мога ли да живея?
Не разбирам защо моят огън те сковава? Сковава главата, а тялото гори.
Вятърът, дошъл от необходимостта и в същото време от страха от промяна ни държи будни, развълнувани и непокорни, когато всички вече кротко спят.
Всяка сутрин, слънцето ни събужда с надежди, а глътките на моето кафе са с вкус на твоето присъствие. В онази утрин с притихналия залив и сънчевата пътечка, още не те познавах. Не знаех, че ръцете ти като крила на птица ще могат да ме галят. Не знаех, че очите ти - кадифено нежни ще могат да ме будят и като приливи и отливи ще ме карат да бъда тръпнеща, задъхана и млада.
Кафето ми е с дъх на твоето присъствие, а твоето?
Ела ме събуди, за да го изпием заедно.
Не оставяй песента на сърцето в спомен да се превърне. Толкова дълго те чаках, че сърцето ми започна да премалява. Очите се притварят, но сърцето чака. Прозорецът също буден дочака утрото.
Какво да правя сега с душата си?
Вземи я, ако желаеш, но ако я вземеш, пази я внимателно, защото тя е нежна, въпреки привидната си сила.
Вземи я! Вземи я, защото днес тя не усеща аромата на цветята, нито чува песента на щуреца. Вземи я! Отведи я далеч от пустинята пълна с влечуги, където умира живота...
Не оставяй сърцето ми да угасне. Вземи го, то ще бъде твоето фенерче, вълшебната лампа или просто твоята светулка.
Защо обичаш да ме обичаш, когато съм "далече" - физически от теб? Аз не съм нито картина, нито икона, а просто жена. Желая да обичам с любов и да бъда обичана с любов. Толкова ли е сложно и страшно реалното за теб?...
Не отлагай любовта!...
Нека всеки бъде бърз на слушане и бавен ...
Нека фирмите да си печелят и като помага...
Луда ли съм? Нека съм луда!
Нека фирмите да си печелят и като помага...
Луда ли съм? Нека съм луда!
В съчетание с песента на Шиниад "Нищо не може да те замени" е чудесно. :-))
цитирайЧесто звучи в главата ми, и аз не знам защо... /след като вече не страдам от несподелена любов... за щастие.../
Много, много силно те прегръщам, Радалия!... Прекрасно и така искрено и разголващо душата е всичко онова, което си написала тук... Остави огъня в сърцето, и вятъра в косите, и слънчевата пътека рано сутрин в морето, да осветяват твоя ден... Дано ги сподели и той със теб! От все сърце ти го желая- да си много, много щастлива!....
:-**
цитирайМного, много силно те прегръщам, Радалия!... Прекрасно и така искрено и разголващо душата е всичко онова, което си написала тук... Остави огъня в сърцето, и вятъра в косите, и слънчевата пътека рано сутрин в морето, да осветяват твоя ден... Дано ги сподели и той със теб! От все сърце ти го желая- да си много, много щастлива!....
:-**
Просто от едно сърце, най-близко до моето се изтръгна шепот... Сърце, пътувало, събирало мъдрост, но и страх от познанието и повратностите...
Един фрагмент, пълен с поезия и покана за един безкраен полет: от засрамени думички, вълнуващи жестове и от песента на сърцето...
цитирайЕдин фрагмент, пълен с поезия и покана за един безкраен полет: от засрамени думички, вълнуващи жестове и от песента на сърцето...
нежна прегръдка от мен,
след твоя постинг...
цитирайслед твоя постинг...
Не намирам, че песента е за несподелената любов...
Тя е и вричане :)
Марти, прегръдка и за теб :)
цитирайТя е и вричане :)
Марти, прегръдка и за теб :)
....
цитирайосвен с вричане, поне текста на мен за това ми говори...
Както и да е, бъди щастлива! :)*
цитирайКакто и да е, бъди щастлива! :)*
светлина..повикай го..!
ще дойде..:))
цитирайще дойде..:))
Сигурна съм, че чувството, което изпитва към мен е толкова силно, че може да избухне.
цитирайкато красива свръхнова в безкрая на Космоса.........
:-*
цитирай:-*
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
