Постинг
22.03.2007 21:01 -
Пътят
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2929 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2007 21:07
Прочетен: 2929 Коментари: 13 Гласове:
0
Последна промяна: 22.03.2007 21:07
Днес не е неделя, за да пиша пост от такъв характер, но темата ми тежи на мислите още от сутринта и трябва да я излея....
Всеки път си съществува, не зависимо от нас... Без да се интересува от това дали ще направим първата крачка. И често тя е най-трудната. Включително и пътят към себепознанието. За себе си знам, че съм тръгнала по него и колкото повече вървя, виждам, че ми остава все повече и повече.
Понякога не искам да се погледна в огледалото. Толкова утайка има в дъното на очите ми, че ме е страх да не прелее. Друг път страхът напира да излезе и да разбие не само огледалото, но и утрешния ден. Веднъж видях и ужаса на безсилието. А понякога виждам умора...
Написах "не искам". Но го правя. Не обичам този израз - не искам. Рядко не може без него. Винаги смятам, че е по-лесно за околните (пък и за нас самите), когато желанията са изразени ясно...
Та пътят неминуемо минава и през огледалото...
Понякога то само се изпречва пред мен. Това са моментите на полет. Тогава наистина летя. И всичко е слънчево. Тогава виждам любовта. Всичко сияе, дори и да вали навън. Тогава виждам, че мога и мога. И още, и още... Знам, че огледалото идва в такива моменти само, за да увеличи позитивизма ми. Да го отрази и разпръсне.
Има моменти, когато търся огледалото. Трябва ми, за да разбера всичките тези случайности, които ми се случват. Да отделя неслучайните. И май все повече и повече отделям...
Вървя по моя път. Дори и когато се спъвам и падам, дори и когато е станал толкова стръмен, че трябва да напрягам всичките си сетива. Крачка по крачка. Дори и когато води надолу, няма да го напусна. Това си е моят път.
Знам, че има хора сред вас, които ще разберат защо точно тази песен добавям... :)
Всеки път си съществува, не зависимо от нас... Без да се интересува от това дали ще направим първата крачка. И често тя е най-трудната. Включително и пътят към себепознанието. За себе си знам, че съм тръгнала по него и колкото повече вървя, виждам, че ми остава все повече и повече.
Понякога не искам да се погледна в огледалото. Толкова утайка има в дъното на очите ми, че ме е страх да не прелее. Друг път страхът напира да излезе и да разбие не само огледалото, но и утрешния ден. Веднъж видях и ужаса на безсилието. А понякога виждам умора...
Написах "не искам". Но го правя. Не обичам този израз - не искам. Рядко не може без него. Винаги смятам, че е по-лесно за околните (пък и за нас самите), когато желанията са изразени ясно...
Та пътят неминуемо минава и през огледалото...
Понякога то само се изпречва пред мен. Това са моментите на полет. Тогава наистина летя. И всичко е слънчево. Тогава виждам любовта. Всичко сияе, дори и да вали навън. Тогава виждам, че мога и мога. И още, и още... Знам, че огледалото идва в такива моменти само, за да увеличи позитивизма ми. Да го отрази и разпръсне.
Има моменти, когато търся огледалото. Трябва ми, за да разбера всичките тези случайности, които ми се случват. Да отделя неслучайните. И май все повече и повече отделям...
Вървя по моя път. Дори и когато се спъвам и падам, дори и когато е станал толкова стръмен, че трябва да напрягам всичките си сетива. Крачка по крачка. Дори и когато води надолу, няма да го напусна. Това си е моят път.
Знам, че има хора сред вас, които ще разберат защо точно тази песен добавям... :)
Заради Шърли Маклейн ли? :)
цитирайЪхъм!
цитирайВсички вървим по пътя си .... понякога си мислим, че имаме избор, но .... не съм сигурна ...
цитирайИ аз съм объркана по въпроса... Но съм имала моменти, когато съм имала избор. Може би това, че съм избрала това, а не онова е пак част от плана... може - не знам.
Обаче така или иначе, важно е какво правим докато вървим. Защото на ТОЗИ път краят не е известен... Затова трябва да го извървим пълноценно. А всеки си избира начина... ;)
цитирайОбаче така или иначе, важно е какво правим докато вървим. Защото на ТОЗИ път краят не е известен... Затова трябва да го извървим пълноценно. А всеки си избира начина... ;)
...остава само да се съглася с вас...
цитирайРазвесели ме :)
цитирайи с всяка крачка- разнообразни огледални късчета- разпръснати...или част от пътя?!
Мн ми хареса споделеното...Успехи по Пътя;)))
цитирайМн ми хареса споделеното...Успехи по Пътя;)))
... и твоят прочит си го бива!
Благодаря! :)
цитирайБлагодаря! :)
Тогава виждам, че мога и мога. И още, и още.......................................:)
цитирай...Така си е:)
цитирай
11.
kardamom -
мда..
23.03.2007 08:45
23.03.2007 08:45
ще се съглася с вас...
..и аз мисля, че понякога той.. пътят.. наистина е предначертан.. и каквото и да правим.. съзнателно или не.. то просто е част от плана.. част от онзи път.. който трябва да извървим..
..прекрасен пост, приятелко..
цитирай..и аз мисля, че понякога той.. пътят.. наистина е предначертан.. и каквото и да правим.. съзнателно или не.. то просто е част от плана.. част от онзи път.. който трябва да извървим..
..прекрасен пост, приятелко..
за нас е Път... Но ти вече го вървиш...
Успех по Пътя и особено по кръстопътите и завоите!*
цитирайУспех по Пътя и особено по кръстопътите и завоите!*
... пътят така или иначе си съществува. И не знаем къде води. Важното е да крачим, крачка по крачка, смислено или безсмислено, да не изпускаме Лъча, който озарява крачките ни и да стигнем там - където и да е това там. Важното е, да го извървим. А начина, по който го правим, избираме сами.
Хубав ден на всички! :)
цитирайХубав ден на всички! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450