Постинг
14.03.2007 21:15 -
Моментите...
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2866 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2007 21:20
Прочетен: 2866 Коментари: 12 Гласове:
0
Последна промяна: 14.03.2007 21:20
Този постинг го посвещавам на една приятелка от града на тепетата с пожелание да изживява всеки момент и да не отлага действията си, когато е взела Решението! :)
РОКЛЯ
Чудото се случи много рано.
Тя не доумяваше сама.
Просто се огледа във герана
и разбра, че вече е мома.
И сънува рокля с пеперуди...
Колко хубав беше тоя сън!
Но баща й рано я събуди,
че овцете чакаха навън.
Рокличка детето не получи.
Рокля и девойката не взе.
Младостта проплака като ручей
и опали босите нозе...
След години влезе в чужда къща.
В плитките й пламна есента.
А в сърцето все една и съща
тлееше моминската мечта.
Но тогава трябваше да вземе
за сина тетрадка и молив.
А рокля все ще дойде време.
Нека само той да й е жив!
Колко пъти вързва и развързва
възелчето с белите пари...
А на дните хукналия бързей
с вадички лицето й покри.
Колко пъти щъркелите горе
на комина свиваха гнезда...
Но синът изучи!
И на скоро
с рокля я зарадва от града.
Цяла, от уплаха премаляла,
тя понечи да направи кръст.
И за първи път пред огледало
се изправи в целия си ръст.
Взря се в потъмнялото си чело.
В шията. В дълбоките бразди.
В оня бистър кладенец край село
тях ли беше виждала преди?
Кожа, почерняла като угар...
И по нея роклята цъфти
с тъжни, закъснели теменуги...
Боже, колко скъпо я плати...
Нещо я удари безпощадно.
Образът се люшна и разби.
Сякаш в кладенеца беше паднал
лист от разлюляните върби.
И си спомни неживяна младост.
И разбра през бликналата жал,
че денят на тази тиха радост
страшно много беше закъснял.
П. Стефанов
РОКЛЯ
Чудото се случи много рано.
Тя не доумяваше сама.
Просто се огледа във герана
и разбра, че вече е мома.
И сънува рокля с пеперуди...
Колко хубав беше тоя сън!
Но баща й рано я събуди,
че овцете чакаха навън.
Рокличка детето не получи.
Рокля и девойката не взе.
Младостта проплака като ручей
и опали босите нозе...
След години влезе в чужда къща.
В плитките й пламна есента.
А в сърцето все една и съща
тлееше моминската мечта.
Но тогава трябваше да вземе
за сина тетрадка и молив.
А рокля все ще дойде време.
Нека само той да й е жив!
Колко пъти вързва и развързва
възелчето с белите пари...
А на дните хукналия бързей
с вадички лицето й покри.
Колко пъти щъркелите горе
на комина свиваха гнезда...
Но синът изучи!
И на скоро
с рокля я зарадва от града.
Цяла, от уплаха премаляла,
тя понечи да направи кръст.
И за първи път пред огледало
се изправи в целия си ръст.
Взря се в потъмнялото си чело.
В шията. В дълбоките бразди.
В оня бистър кладенец край село
тях ли беше виждала преди?
Кожа, почерняла като угар...
И по нея роклята цъфти
с тъжни, закъснели теменуги...
Боже, колко скъпо я плати...
Нещо я удари безпощадно.
Образът се люшна и разби.
Сякаш в кладенеца беше паднал
лист от разлюляните върби.
И си спомни неживяна младост.
И разбра през бликналата жал,
че денят на тази тиха радост
страшно много беше закъснял.
П. Стефанов
Тъжно е...вярно.
Но пък е истинско...
Хубава вечер и на теб! :)
цитирайНо пък е истинско...
Хубава вечер и на теб! :)
Поздрави както на теб, Радия, така и на джинджифил розмарин! :)
Приятна вечер, приятелко! :))*
цитирайПриятна вечер, приятелко! :))*
Мерси! :) Приятна и на теб!
цитирайНевероятно! И Картините които си подбрала са страхотни. Благодаря ти!
цитирайРадвам се, че си ги оценила! И наистина това не е клише - постарах се да ги намеря и подредя :)
цитирайРазвълнува ме този постинг, Радалия! И стихът и снимките казват много! Благодаря ти!:)
цитирай... заслуги за стиха, освен само да ви го покажа... както и за снимките, освен да ги намеря и подредя :)
цитирайне е малко! Радвам се, че ги подреди и съчета за нас!
цитирай
9.
kardamom -
БЛАГОДАРЯ ТИ МНОГО...
15.03.2007 08:52
15.03.2007 08:52
ТИ СИ ПРЕКРАСНА.. БЛАГОДАРЯ ТИ..
цитирайпросто... жена... една от всичките...
цитирайМного е специално, усеша се. Не си просто жена каго всички. Всяка е специална и различна. Това е хубавото. Много поздрави, Ради.
цитирай... да... различни сме...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
