Прочетен: 7460 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2007 18:02
Разглеждайки вашите блогове, виждам, че доста хора си направиха постинг от сорта „Саундтракът на моя живот”… Реших да подходя малко детински към идеята…
Защото:
„Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.”
„Когато гледам планините
и слушам как шумят реките…”
…си почивам и събирам енергия. Обичам природата. Морето ми е близо… обичам го!
„Вълните морски запяват.
Звезди в нощта заискряват.
Не спи Земята в позлата.
Танцува с тях и Луната”
Но планината е тази, която ме зарежда… И ми липсва! Сигурно равнината си има очарование:
„Над смълчаните полета
пеят весели звънчета…”
Промених се през годините… всеки се променя:
„Тече, всичко тече.
Времето няма бряг
и ни влече – няма как!”
Не веднъж бърках посоката…
„Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга.
Но във тъмнината
сбъркало следата.…
На кого да каже
път да му покаже...”
Научих, че:
„А моретата не са до колене -
дори на голям.”
Запазих детските си приятелства:
”Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел съм до днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.”
Знам, че животът ми има смисъл:
„А днес собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?”
Понякога се чудя:
„Къде е момчешката дързост?
След мене защо не върви?
Отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви!
… и ми става тъжно:
„Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти?
Дали пък не са ми сърдити,
че съм го отрекъл, почти…”
Но никога не съм губила вярата и оптимизма си.
„… Пеят, пеят за нашта вселена -
мъдро, от Бог, с любов сътворена.
Смеят се, плачат, на хора приличат
и своите копнежи в молитви обличат.
Изпращат послания с химните на радостта.”
Обичам да се усмихвам… Пожеланието, което отправям най-често е „Много поводи за усмивки!”
„От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется...
Поделись улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется”
Противопоставям се по всякакъв начин на сивотата…
„Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива - казвайте кой -
аз или ние, ти или той?
Вярно, познахте - в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен -
весел да бъде нашия ден.”
До скоро любимият ми цвят беше белият (като типичен представител на зодията си ;)). И това се промени. Прочетох някъде, че новият ми фаворит сред цветовете бил символ на мъдрост…
„Оранжево небето, оранжево морето,
оранжева тревата, оранжев и градът.
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
оранжеви китари, оранжево звънят.”
Има нещо в този цвят…Мислите ли?
Знам за един човек...
а за оранжевото четох, че е цвят на доброто настроение ;))
Радвам се за зарядката!:)
Много усмив**ки!!!
Хубава вечер ти желая! :)
Хих.. спомени тук, спомени там...
Хубаво постче.. :))
Благодаря :-*
:))
А и тази песничка ме пренесе в ученическите ми години. Много я обичах, дори си спомням, че съм ставала да танцувам сама на дансинга на нея :))).
А оранжевото е един от много любимите ми цветове, при положение че имам много такива.
Спокойна вечер ти желая и усмихната нова седмица, с припяване на детски песнички :))).
12.03.2007 09:46
Благодаря!
Кога ли ще стигна и аз да подредя музиката в моя живот?!?!