Напоследък ме наричат по разни начини :)
Знам, че повечето определения не отговарят на действителността, а и хората, която ги казват се опитват да вложат особен смисъл в думите... Разбирам ги и затова се развеселявам. :)
Мина моят 8-ми март... декември ли беше ... или пък май ;)
Няма значение! Хем не бях аз (секси дрешки, грим, някакво шибано приповдигнато настроение), хем аз си бях (в скрита дълбочина). Добре, че бях с хора, които слабо ме познаваха - детски учителки, които обучавах преди време (когато все още бях учител) на компютърна грамотност. А бе научих на това-онова... между другото и що е чат и има ли то почва сред тях. Както и да е - схватливи бяха и си позволих по-волна програма в обучението им. Продължих с падането на условностите и ограниченията и снощи. Веселих се, пих и играх. Освободих напрежението. Въпреки, че ми се изправяше косата като знаех къде отивам (не обичам този вид заведения). Но след първата чашка ми паднаха капаците. А и си бях обещала... Разпусках и не ми пукаше от нищо. Не спрях след първата, таман беше започнало да ми става хубаво, не спрях и след втората... Някой ме нарече кучка, но ... таксито ме чакаше :).
В къщи кю-то ме накара да се усмихна и да заспя доволна...
Сутринта, оф... Не! Не ме боли глава. Обаче ми образуваха нерви на характера... Била съм безотговорна, щото видите ли... миналия уикенд съм отсъствала и ... имало домакинска работа, която ме чака още от тогава. Уф, това е друга тема... Няма да я засягам, но категорично мисля, че една работа, ако е спешна, ще се намери кой да я свърши, иначе може да почака ;)
За втори пореден път се оказа, че мога да готвя пиле с ориз, абсолютно безсолно. Някой ден ще си припомня колко сол му се слагаше ;)
Загубих си мислите... кучка, безотговорна... но любимите ми са луда и проклетница ;)
А аз:
Събудих се в седем
Чаках до 11, за да осъзная, че никой няма да ме потърси
Мисля си, че имам много приятели,
но не поддържам връзка с тях
Какво е да прекарам още една нощ сам?
Когато прекарваш всеки свой ден сам?
И така се започва

Аз съм просто дете и живота е кошмар
Аз съм просто дете и знам, че не е честно
На никоой не му пука,
Че съм сам на този свят
И се забавлява повече от мен тази вечер...

И може би, когато нощта падне
Ще пропълзя в леглото си
И ще зяпам тези 4 стени отново
Ще се опитам да си спомня последния път,
Когато си изкарах хубаво
Всики имат къде да отидат
И ще ме оставят тук сам
И така се започва

Аз съм просто дете и живота е кошмар
Аз съм просто дете и знам, че не е честно
На никоой не му пука,
Че съм сам на този свят
И се забавлява повече от мен тази вечер...

Какво по дяволит ми има, не се разбирам с никого
Как можа това да се случи на мен?
С широко отворени очи, отегчен и не мога да заспя
И всяка нощ е най-ужасната нощ.

Аз съм просто дете
Аз съм просто дете (Аз съм просто дете)
Аз съм просто дете (Аз съм просто дете)
Аз съм просто дете (Аз съм просто дете)
Аз съм просто дете (ехо)

Аз съм просто дете и живота е кошмар
Аз съм просто дете и знам, че не е честно
На никой не му пука, че съм сам на този свят
Никой не иска да е сам на този свят

Аз съм просто дете и живота е кошмар
Аз съм просто дете и знам, че не е честно
На никой не му пука, че съм сам на този свят
Никой не иска да е сам на този свят
На никой не му пука, че съм самотен на този свят
И се забавлява повече от мен

Тази вечер...
Аз съм сам самичък тази вечер...
На никой не му пука тази вечер...
Защото съм просто дете
Тази вечер. И те обичам!!!

Това да се чува! :))) Born to be wild!!!

Страшно ми допада завършекът на постинга..."Аз съм просто дете"
:))))

Той и с това започва... Понякога можем да си позволим да бъдем просто деца :)

да си позволяваме да бъдем деца! ;))
... Впечатлен съм!
Поздрави, Радия! ;)**

Само пробвам доколко мога да съм искрена и истинска , съзнавайки публичността ;)

..."Бог очаква човек във мъдростта да си възвърне детството." ... казвам го за 150-ти път сигурно, но няма да спра да го повтарям. :))))))

не спирай! :)

Simple Plan... страхотни са ;))) Имат една песен Crazy ;))) Поздрав от мен :)))

Знам... :)

и бъди щастлива от това :)

понякога, само понякога.... :)

Е не е зле да полудува човек стига това да не вреди някому!Да изпуснеш парата и да си за малко като дете - отдавна не съм го правила , ще взема да опитам!Трябва да измисля формата под която да го направя .Приемам идеи!

Формата е строго индивидуална...
Предния път играх баскетбол с хлапетата от квартала... :)

Бъди щастлива и обичана!
Дано виртуалният ексхибиционизъм на който ставам свидетел тук да премине в нещо по-ползотворно :)

Бих те познала, анонимнико...
А май се страхуваш?

Ако си била искрена, то е защото изпитваш доверие към тези, които ще чуят твоята изповед. Човек трябва да е много силен, за да си позволи лукса да направи това:)
Поздравявам те!

Направих го ;)

Малко е налудничево да изпитвам доверие към всички, които четат блога ми... Искрена съм и ми се иска да повярвам, че съм силна. :)