Заспах. Веднага. И сънувах. Бях в клетка. Мъчеха ме. Не физически. Психически. Искаха да ме пречупят. Осъзнавах го. Борих се. На всяка атака противопоставях хубав момент от миналото си. Целият си живот. Оказа се, че щастливите моменти не достигат. Започнах да мечтая. Мечтите ми свършиха. Тогава ме заведоха в онази зала. Тълпата крещеше неистово. Чакаха моето падение. Тялото ме болеше. Но духът ми беше още жив и силен. Музика. Ужасна. Премесена с писъци. Знаех, че и моите ще се смесят. След малко. Вързаха ме онзи уред. Приличаше на любимия ми от фитнес залата. Това ми даде сили. Но за малко. Знаех, че другите два уреда са любимите ми хора. Доведоха ги. Милите. Вече се бяха предали. Виждах го. Не можех да им помогна. Това ме съсипа. Сетих се, че това е в плана. Взех се в ръце. Трябваше да избирам мъчението. Първа. Знаех, че другите щяха да останат за близките ми. Гледах списъка. Не вярвах на очите си. Бяха изброени моите любими занимания. И Паулу Куелю. С всичките му произведения. Избрах. И се започна. Колкото повече издържах, толкова виковете на публиката ставаха по-луди. Музиката се усилваше. И писъците в нея. Не знаех кога викам аз, кога близките ми, кога... Събудих се. Станах. Пуших. И легнах. Свестиха ме. С инжекция. Адски болезнена. И продължи...


Извинете ме за този пост. Просто трябваше да споделя. За да излезе от мен...

Психо! Не ти разбира се, а постинга. Мразя ги такива писаници, бъркат ти не знам къде. Добре, че споделяш за да ти олекне, но натоварваш други. Както и да е, бъди здрава!

... чисто егоистично, трябва да се излекувам...
Когато това стане, ще го изтрия, обещавам!

... но, разбира се, съпричастен съм на болката ти - като човек... а като доктор - може би мога да помогна, знам ли?...А може и да не искаш помощ...не знам... както и да е... все едно, че е с мен било...

Ще се оправя! Благодаря ти!

като средновековно мъчение (на вещица примерно, или на еретик... или по-точно на набеден за еретик или вещица човек...) Прозвуча ми като мъчителя да е самата Инквизиция... Може този кошмар да е (твърде силен, разстройващ и болезнен) спомен от минал живот... Нищо чудно впрочем да е наистина... Човек наистина се чувства доста зле (а и объркан), при такива силни "реминисценции" и отблсъци от миналото... От минала болка... и дори смърт.

...Дано да се оправиш скоро и спреш да сънуваш този кошмар... Желая ти го от сърце... Да бъдат погребани лошите спомени...

{}

Лек ден да имш и в никакъв случай не гледай новиq филм на Милош Форман "Призраците на Гоя"

Ако е бил истински сън то не ти завиждам на кошмара който си изживяла.Изхвърлила си доста отрова от душата си.Помоли се обаче с една искрена молитва и сподели това което те мъчи на Бог, така както ти го чувстваш мила.Той е най -добрия душевен личител.Поздрави от мен!

...Мислех, че като разкажа съня си, ще ми олекне и ще се освободя ... а не се получи...

Дано да ти олекне скоро и да се освободиш от този кошмар... макар и по друг начин... Наистина това невинаги помага (че го изля в думи тук...)

С теб сме все пак... {} (поне аз:)

Благодаря..

като че черната вода е изтекла...
Това е добре!
Поздрави :)))

сега като те четох пак, ми дойде внезапно една идея (може да ти се стори странна, но бързам да ти я напиша преди да съм размислил) - можеш да излезеш навън в слънчев ден и да вдигнеш нагоре взор, към слънцето, гледай го докогато можеш и после се прибери и запечатай в паметта си жигосания му лик. Винаги когато нещо тъмно пролази в душата ти, помоли се на Бога (едно от имената Му е Слънце на правдата) и виж белега от погледа към слънцето.
Естествено това го направи само веднъж в живота си (рискуваш да ослепееш), стига ти един белег.
Голяма глупост написах, но поне се надявам да ме разбереш, че искам да ти помогна. От мен приятелска прегръдка.

Поне за мен не е. Винаги, когато ми е тежко - било от действителна случка или лош сън - имам нужда от светлина, от много светлина. Е, никога не съм се осмелявала да погледна слънцето... но категорично харесвам петната, които виждам затваряйки очите си... Сетих се лятото :)
Благодаря ти!

Представи си:
Вече си стар, уважаван човек. Лежиш скромно и кротко на смъртния си одър...Около тебе са близки, деца, внуци, следовници и даже ученици...На душата ти е леко.. толкова леко, че вече почваш да ги вижда безутешни отдолу, а тебе те влече светлината, тунелът от любов е пред теб...Една крачка....И се събуждаш. Пред тебе стои огромно, мазно, зелено 12-пръсто, петкрако извънземно и те пита: "Как е тревата, брат'о...да я пушим ли?"..
Хей, майната му! Нали си жива, макар и леко луда! Може пък и тревата да е отслабнала - радвай се !! Има още! Вдишай я! Живей!

... знам 25 порт и едни квадратни нещица ;)

Вдишай по-дълбоко и не такое увидишь!
Не пуши. Вредно е. Мрън-мрън...