Забравила
доброволните робства,
освободена от спомени,
без угризения,
ето ме
като Афродита,
току-що родена
от морската пяна.
Над голотата ми,
придобила своята невинност,
единствената сянка е,
че всичко е зад мен
и вече нищо
не ме очаква...


След това

Не е възможно
толкова да боли
и да съм още жива.
Аз сигурно съм вече
мъртъв клон,
на който птиците
по навик идват.