Демон
Нещо , някъде и винаги те гледа..
Лед пронизва моята душа..
И безцветно плъзва самота..
Ирисите ми са твоите цветя..
Мрак просмуква влага , с нея гледа..
А в сърцето пее готиката тъмно..
Аз усещам... паяжина пуска пипала...
Паякът изяжда слънчогледа...
Тъжно ми е и студено...
Празно е полето вън и вътре..
Бялото е мъртво бледо и искри
сребърното тъй безкрайно наранено...
Демоне, тъй силно черен и раняващо красив,ела..
Нека този студ да свърши бързо...
Кръв в снега ми се протяга..
Отнеси ме, искам да си ида вкъщи
Там, където е и рай, и ад
Там, където знам,че злото е добро
Там, където никога не сещам глад и хлад..
Там, където демонът във мен е вечно млад.
Има ли те, или гледам с ледени очи
тази музика с крила, която е картина...
Искам да те има, да си ида вкъщи..
Там, където всичко без очи звучи...
Мая Георгиева Митрева (дракуул)