Днес със сина ми съвсем без предварителни уговорки си подарихме неделната сутрин. Бях планирала разни работи, но ги отложих. Ей така, докато си пиех сутрешното кафе, подехме един разговор, който и двамата не искахме да свърши. Слушахме Нирвана и си говорихме. За нещата от живота. Не се чудете на музикалния ни избор. Знам, че не са много младежите на неговата възраст, които слушат тази музика, но той беше просто закърмен с нея. Абсолютно аналогично и аз слушам неговата - български рап. Незнам колко от вас имат идеята за какво говоря. Но категорично аз съм фенка на Светците, Амнистия, Незнайните от крайните, X-team и разни други. Ето един текст на песен:
ЕДНА ИДЕЯ

Моля се на нещо или някой, когото наричам "Бог",
да ме разграничи от възприятията ми,
да ме ограничи във всеки мой порок
и да облекчи страданията ми.

На кого друг, ако не, на себе си се моля
да преодолея това, което сам съм си създал,
да проумея, сякаш и да имам още воля
да променя света, след като съм го разбрал.

Тъй съм се залисал да търся тоя пуст смисъл
и, като че ли, забравих да живея,
и какво като всяка моя мисъл съм записал,
безсмъртието просто е една идея...

Нищо не е свъшено напълно, когато има срок,
а времето е бремето на всички едновременно,
от трън на глог прыжок, прыжок - around the clock,
за стреса - anti-shock, от днес е нова belle epoque.

От кого друг, ако не, от себе си да искам
да успея да се смея за това, което не ми стиска,
да полудея, сякаш мога да поема риска,
ще се гордея на бесилото със бяла ризка.

Тъй съм се залисал да търся тоя пуст смисъл
и, като че ли, забравих да живея,
и какво като всяка моя мисъл съм записал,
безсмъртието просто е една идея...

Ако знаеше какво си
щеше да си отговориш на много въпроси!
Не се коси,
всеки кръста сам си носи.
Е, да, някой на гръб,
а други на сребърни подноси,
но всички сме боси,
по асфалта, като Роси!

Мера според мера -
уникалната химера!
Terra incognita дори да е,
ще я намеря!
Всяка мисъл в тая сфера
съм записал във тефтера,
а пък всъщност съм дебил,
като Емил от Лонеберя!

Тъй съм се залисал да търся тоя пуст смисъл
и, като че ли, забравих да живея,
и какво като всяка моя мисъл съм записал,
безсмъртието просто е една идея...

Разбирам те напълно.Такива моменти винаги са ме радвали .Разговорите с големия който е на 20 ми доставят удоволствие, защото виждам зрялост в разсъжденията му .Не са за съжаление толкова често , колкото на мен ми се иска.Поздрав и пожелание за приятни моменти .

С моя син често си говорим за нещата от живота и съм търсила и продължавам да търся мнението му по някои въпроси. Прекрасно е такова общуване!
Хубава вечер!:)