Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2007 19:51 - Да изгубиш... себе си
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5326 Коментари: 18 Гласове:
0



Винаги съм намирала за какво да се притеснявам...
Вярно е. Как да спра да се тревожа за хората, които обичам и на които държа? Особено като виждам...
Запознахме се по времето, когато вече можехме да  го  осъзнаем. И вече 34 години сме приятелки. Заедно растяхме, заедно разхождахме по-малките си брат и сестра, които често ни пречеха, но бяха натрапвани от майките ни. Заедно лудяхме в Морската градина. Тогава и двете живеехме на не повече от 100 м по права линия от нея. Заедно си мислехме, че се влюбваме, заедно се превърнахме в жени... 
За разлика от мен, тя запази брака  си. Но не успя да запази себе си. Отдадена изцяло на семейството си, дори ходенето й на работа беше посветено на това. Отгледаха две прекрасни деца, изградиха дом, наскоро си купиха виличка покрай Варна. Съпругът й - един от онези човеци, с които винаги можеш да си кажеш всичко. Да потърсиш съвет, да помолиш за помощ, да обсъдите филм, книга, събития. Да се посмеете на виц или просто да послушате музика...
Винаги сме се чувствали добре в тях, когато ходихме на гости със сина ми (техният е две години по-малък от моя), когато те идваха в къщи, когато си организирвахме екскурзии из страната...
Децата ни растяха, ние остарявахме... И тя се вкопчи в това. Промяната в нея настъпваше постепенно. Забелязвах я по време на поредния тур по магазините. Дрехите, които избираше, цветовете... Забелязали ли сте как често жените (особено жените) харесват дрехи, които са били модерни по време на тяхната младост и някак по странен начин продължават да си купуват такива, които да им напомнят за тогава? Което пък често изглежда странно, а за мен дори депресиращо по някакъв начин. Облеклото, прическата... всичко в нея си остана в онова време. Усещането, че вече е стара, че животът й е преминал, оказа влияние и на поведението й, на думите, на всичко...
Много пъти се опитвах да й обърна внимание върху тези неща. Какви ли не доводи изтъквах. Дори и съпругът й посочвах като причина. Нали, заради него поне, трябва да се старае за изглежда добре? Не и не...
Оказах се лош пророк. В съседство на техния магазин, има фризьорски салон с добре изглеждаща млада фризьорка...
Първият шок преживях, когато една нощ, обилно полята в голяма компания, се наложи да си тръгна, буквално бягайки, докато всички спяха. Не знам той как е обяснил синината си под окото, аз я излъгах нещо благовидно. Още повече, че една кола от компанията беше тръгнала малко след мен за Варна...
Преди броени месеци, отивайки в тях, нейното око беше надуто и синьо. Била паднала като закача пердетата. След първия половин час и на тримата ни беше ясно, че теорията е безсмислена и смешна. Странно е, че след този инцидент, отношенията им взеха да се подобряват. Тя започваше "да грее". С онзи блясък в очите, които само една обичана жена го има. Той явно се беше изплашил и подхранваше самочувствието й по всякакъв начин. Виждах го, колкото и да разредих срещите си с него. Нещата се подобряваха. Купиха и вилата... Радвах им се. Но тя някак не оценяваше, искаше още  и още. Вторачила се в идеята, че животът е преминал, по никакъв начин не можех да я убедя да си купи свежа и весела дрешка. Продължаваше да се облича като майките ни и единственото развлечение за нея да бъде смяната на парцала с тенджерата или ютията.
Снощи дойде да ме вземе от работа. Първата й реплика беше: "Искам цигара!". Излязохме да пушим навън и тогава забелязах аркадата на веждата й... Какво и как точно е станало е без значение. 
Сега... осъзнава, че трябва да направи нещо, че трябва да намери себе си, за да не загуби всичко, което обича. Дано да не е станало вече късно! 
А песничката, която слушате е нейната любима... от онези години...
 






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bambola - както винаги право в диaната...
02.10.2007 21:07
много жени ще се познаят в този пост себеси или някоя позната, майка, приятелка....

Ще кажа което сам казвала винаги, няма дреха, бръчка ,целулитис, отпуснато тяло, стар панталон, които да оправдае едно синьо око, да не говорим за други неща.

Това не отрича че грижата , добрия вид, са важни, че не можем да си позволим лукса да се занемарим, на 22 и на 40..

Все пак ти си го изля, дано и тя да може, макар и по свои начин
цитирай
2. radalia - Силно се надявам.
02.10.2007 21:10
Днес се чухме по телефона. Пита ме с какво да се заеме, какво да прави, къде да намери себе си...

За сега - запазих й час при моята фризьорка за събота ;)
цитирай
3. eti - Най-важното е да разбере какво точно иска.
02.10.2007 23:27
После вече е по-лесно. И да започне най-после да обича и себе си, за да не загуби наистина всичко, което обича.
цитирай
4. radalia - Абсолютно си права, eti.
02.10.2007 23:53
И може би най-трудното е точно това - да разбере точно какво иска...
цитирай
5. radostin - Адаш,
02.10.2007 23:58
Рядко си позволявам да коментирам нещо написано от теб, но сега не се въздържах поради една причина и тя е - през цялото време наблягаш на това, как тя е останала ретро и как едва ли не синините й се дължат на това...

Няма никаква причина, която да оправдае насилието спрямо човека, пък още по-малко човека , с когото живееш!

Не знам дали защото твоя брак е бил по-различен от нейния, но от думите ти едва ли не, се разбира че понеже жената е изоставила външния си вид,сега от време на време мъжа й е решил да я "гримира" с по-перманентен грим, който за съжаление оставя болезнени следи не само върху физиката, но и върху психиката на жертвата...

Бих казал, че никой не заслужава това, най-малкото пък защото външния му вид дразни...

Дано да си написала горното, под въздействието на емоцията от срещата си с приятелката, но определено не звучи сериозно, като причина...


Накрая искам да се извиня за по-резкия тон, но не се сдържах - просто говоря от личен опит и знам, че насилието не решава нищо, а в твоя пост не прочетох кой знае каква критика към това...
цитирай
6. radalia - Адаш, адаш...
03.10.2007 00:11
Ти ме познаваш. Колко пъти си ме виждал с грим?
Знаеш много неща, които преживях. Видя ме и това лято. Да ти изглуждах като човек, който е предал себе си? И пак бях без грим, с някаква удобна дреха... Мисля, че разбираш за какво говоря.
В никакъв случай не мога да оправдая съпругът й.
Притеснявам се, страхувам се от това, че приятелката ми се предаде. Буквално. Тя няма свой живот. А това променя психиката. Трагичното не е в синьото око, а в нейните кризи. Усещането, че никой няма нужда от нея, че животът й си губи смисъла ужасно й вреди. А това с течение на годините ще се задълбочава, няма смисъл да си го спестяваме. Губи себе си. Това е страшното. А оттам... външният вид е просто някакво отражение...
Защото дори и за раздялата със съпруга се иска сила!
цитирай
7. radostin - :)
03.10.2007 00:37
Именно защото те познавам се учудвам, как сложи на пиедестал нежеланието й да следва модните тенденции, като причина за охлаждането на отношенията й с мъжа й.

Не познавам приятелката ти, нито пък нейния съпруг, но според мен колкото и да сте близки проблемите им са ясни само на тях двамата.
Ти винаги ще я поддържаш, заради причините които спомена в поста си, но това не означава, че някога ще си наясно с цялата истина за разрива помежду им...


За мен при всички положения виновни са и двамата, след като се е стигнало до тук.

Все пак тук не сме бракоразводен съд,затова спирам и се надявам историята да завърши с по-добър край скоро.

Но пак повтарям,вината ако изобщо има виновни не е само в единия...

Дано не съм подразнил постоянната ти аудитория тук с по-различния от хвалбите им тон,но знам че ти знаеш, че това не е заяждане! :)

Лека нощ!
цитирай
8. radalia - Адаш,
03.10.2007 07:43
Чел си избирателно.
цитирай
9. drona - Никога не е късно
03.10.2007 10:38
Ние жените имаме тази нагласа да се отдаваме до пълно обезличаване на мъж, деца...дори рабоатата си ако няма друго.

Това, което пишеше ...съм го гледала и гледала при доста жени и на различна възраст... как губят себе си .... паникьосват се и обвиняват целия свят... намразват най-близките си .... без да осъзнават че ключето е в тях самите.

Често след развод или раздяла принудени да се върнат към живота преоткриват себе си и със задоволство констатират :"Добре че стана така да се отърва от този тиранин дето ме задушаваше и ми пречеше да живея".

Как може да се помогне:

- с осъзнаване;
- с нови и различни интереси ....

Дали ще позиска да направи промяна - е, това всеки си го решава за себе си.
цитирай
10. rossizoran - Успех!Пишеш прочувствено!И с д...
03.10.2007 11:55
Успех!Пишеш прочувствено!И с доброта!
цитирай
11. innid - radostin,
03.10.2007 12:07
не като Причина видях аз старомодните дрехи, а като външен израз на това, което е ставало в душата й - като проява или Следствие на едно... вцепенение, застиване в определен момент, вкопчване в този момент и отказ от движение, промяна, развитие на собствената личност...
Това е едно много разпространено схващане за любовта - да се грижиш за мъжа си, за децата, да правиш всичко за тях и в името на семейството; Отдаденост; да забравиш за себе си, да не мислиш за себе си, или ако го правиш, то да е само към онзи минал момент, когато още Семейството го е нямало. (А сега - сега теб те няма, ти нямаш значение, има значение само Семейството.)

Така го прочетох аз, а дали е така, само тя може да каже.
Пожелавам й много сила и кураж, да успее да се Намери! :)
цитирай
12. radalia - drona,
03.10.2007 21:11
За всичко, което пишеш, си права. Както и bambola каза, много жени могат да открият в текста, ако не себе си, то свои близки. Знам, че приятелката ми не е единствената и затова, може би, го написах.

Може би при тях разводът не е най-правилното решение. За съжаление, никой не може да каже това предварително. Радвам се, че приятелката ми най-после осъзна това, което й говорих от години. Сега търси... онова, което да й дава живеца. Самата аз през годините съм сменила толкова любими занимания... И тя го знае. Някои от тях приемаше, други я озадачаваха. Сега трябва да го открие за себе си. Направи ли го, сигурна съм, че положителната промяна ще настъпи.
цитирай
13. radalia - rossizoran,
03.10.2007 21:13
Благодаря :)
Може би, защото го преживявам...
цитирай
14. radalia - innid,
03.10.2007 21:14
Разбрала си ме :)
цитирай
15. dagma - ...
04.10.2007 17:39
Това, че си изтъквала "ДОРИ съпруга" като довод, за да изглежда жената добре, ми звучи като свеж съвременен афоризъм. Не бих се учудила, ако за приятелите си мъжът й е страхотния човек, на когото може да се разчита, а у дома между четирите стени е от нередкия тип "енергиен вампир". От тези, които могат съвсем неусетно и с рафинирана жестокост да накарат жената да намрази сама себе си. Просто теоретизирам.
цитирай
16. temenuga - Късно се включих в тази дискусия - по обективно - лично -дълбоко емоционални причини...
04.10.2007 17:48
Както и да е. Теоритезациите в предишния коментар изобщо не са лишени от реално проявяващи се параметри, и то в съвсем рафинирана форма...
Само ще кажа - да, знам какво е.
Не на теория.
Не от разказите и помръкналия пламъв в очите и тихия повк за помощ, съчетан с почти неумолимия подтик да се завърнат в лоното на познатото, себеунищожаващото "семейно гнездо" - на жените и децата, с които сега работя.
Не от наблюдения.
Била съм там.
И благодаря на всички светли начала във Вселенските измерения на спарведливостта, че си тръгнах. Почти доброволно, но и не съвсем. Поемайки всички рискове да живея в безумно темпо, сублимирайки години наред всички разяждащи ме вътрешни импулси.
Но се оцелява.
Дори нещо повече.
Няма друг изход.
Това знам със сигурност.
Поздравления за поста, radalia.
Засегна ме дълбоко.
цитирай
17. radalia - Защо написах поста?
04.10.2007 19:06
Вярно е, че в много семейства жените и децата са малтретирани редовно чисто физически. В други - насилието не е телесно, но е не по-малко болезнено. Не искам да коментирам колко грозно е всичко това, моралната (и не само) страна на въпроса.
Болката ми е за приятелката, която е загубила себе си. Нямаме право на това. Не само заради нас самите. Но и заради хората, които обичаме. Веднъж тръгнали по плоскостта връщането е безумно трудно. Моят опит показва, че за да тръгнеш нагоре, първо трябва да си стигнал до дъното. Онова дъно, което е... Може и да греша, но точно това беше моят начин. Мисля, че и тя е стигнало нейното най-долу. И силно се надявам да пожелае да тръгне нагоре, да си повярва, че го може.
цитирай
18. wonder - Тъжно...
05.10.2007 20:01
Успяването да си Себе си е един от основните ни смисли. Себепознанието е основен Урок в училището на Живота. Битовизмите често ни залутват в погрешности и отдадености, в които губим самоличността си, посвещавайки се на другите. Да си отдаден някому не означава да изгубиш себе си. Ако случваш светове, там центърът си Ти...Останалота е... махало в кръговратите на нашата различност и различимост..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043929
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!