Дали от физическата умора, натрупана през деня или поради нещо друго, напоследък ми се слушат тези песнички. Преди време ви бях припомнила някои позабравени български естрадни песни, а днес се обръщам пак в тази посока, но с поглед към Милица Божинова и Асен Масларски. 

Елскиииииии, за теб! :)

Започвам с тази песен просто, защото е много подходяща за сезона

"...вятър в градините, сенки в смокините..."
и

В края на лятото "миг преди зимата"


"Ще си запаля огън на брега
от вестници,останали от лятото,
а топлинката все ще викне някого-
пък ако ще да бъде за кавга!

Ще посивее утрото от студ
и мокра пепел вятърът ще гони
и ще зачерни моите панталони,
а плажът ще е черен от мазут...

Ще поделим една лула тютюн,
а после ще повикаме вълните...
Червените отблясъци ще скитат
в зелената обител на Нептун.

В забравените лодки ще заспим,
макар че вкъщи чакат ни отдавна...
Димът ще възвиси осанка бавно
в нощта като в един изгубен мим!

И може би ще трябва да вървим
по боси стъпки-стъпките ни пляскат...
Това е той-изгубеният мим
в яките ни захвърлил шепа пясък..."

Огън на брега

Есен е, есен е... Време за песен е!
Слънцето - бъчва с разбити дъги -
пръска рубинени капчици вино
в сините райски врати.

Есен е, есен е... Време за песен е!
Светло и тихо земята трепти.
Птиците с крясък отлитат на топло.
Виното шепотно ври.

Есен е, есен е... Време за песни е!
Сватби се вдигат и в ранни зори
млади невести губери просват.
Старците клатят глави... (2)

Есен е, есен е... Време за песен е!
Камъкът пее дори!
Старият мост се припича на слънцето,
времето в бялата кула звъни...

Есен е, есен е... Време за песни е!
Сватби се вдигат и в ранни зори
млади невести губери просват.
Старците клатят глави... (2) 

Есен е

Вятърът блъсна по мъжки
пътната ми врата
и прехвърли през пръсти
есенните листа.

Завъртя ги, разсипа ги,
и нататък отмина,
да дорисува зимата
на новата ни година.

А над нас се е струпал
сняг от толкова зими,
че тежи като кръст
и боли, боли ме.

Само горе във клоните
свети жълто листо
върху дръжчица нежна
като тих цветен зов.

Ще преминем със него
през студа и през болката
живи сме, ще боли
какво пък толкова.

Ще се завърне вятърът
под ръка с пролетта
и за малко ще спрат
до пътната ни врата.

Ще ги познаем заедно
като тих цветен зов
като бяла надежда,
като нова любов.

Вятърът блъсна по мъжки
пътната ми врата
и прехвърли през пръсти
есенните листа.


Вятърът


Заваля и така ще вали дълги нощи и дни
от града ще останат само мокри контури
ще откриеш внезапно колко много беди
е донесла среднощната буря.
Ще запомниш дъждът, от това ще боли-
всеки спомен е старо огнище.
В него чак до  зори всяка нощ ще гориш
с наивната вяра след това да е чисто.
Всеки дъжд ще е част от красиво преди
всички локви ще тръпнат от спомени
ще нагазиш ли в тях? Хайде крачка встрани
няма риск под небето огромно.
Не излизай навън - все така си вали
самотата отвсякъде тегне
но едно запомни - всяка нощ във съня
ще се любим със тебе като за последно.


След дъжда


Думи за вчера


Не пишат моите приятели - заети са любимите не пишат - няма смисъл. О, ние дадохме тържествени обети, но цяла зима никой не е писал. И не горчи ли виното, приятели, наченато през моето отсъствие? Аз, зная, зная изтъняла през лятото
една изстъняла струна се е скъсала.
Аз зная, вие носите в джобовете,
звезди, спасени от студа и зимата
във пепелта на чуждите огнища
ръцете си студени ще заръвам.
Ще кажа  тази песен е донесена
от всичките посоки на земята.
В джобовете на моите приятели
звездите са подпалили писмата.

Не пишат моите приятели



Приятелю, при нас седни, очаквахме те дълги дни,
за да стоплиш нощта с твоя глас.
Години скита по света, сега си тук, подай ръка
както някога, както преди.

Налей във чашите ни смях, тревогите на пух и прах
ти направи и ни върни в онези дни.

Сега отново сме тук, както някога
да пием всички за нашето лято
годините летят, а ние всеки път
търсим нов смисъл.

На всички минали дни, да пием и за тях,
и толкоз грешки да си простим.
Дай своята ръка,
за да запеем сега.

Приятелю, при нас седни, очаквахме те дълги дни.
За да стоплиш нощта с твоя глас.
Години скита по света, сега си тук, подай ръка
както някога, както преди.

Налей във чашите ни смях, тревогите на пух и прах
ти направи и ни върни в онези дни.

Сега отново сме тук, както някога
да пием всички за нашето лято
годините летят, а ние всеки път
търсим нов смисъл.

На всички минали дни, да пием и за тях,
и толкоз грешки да си простиме
дай своята ръка
за да запеем сега.

Приятелю при нас седни, очаквахме те дълги дни.      
За да стоплиш нощта с твоя глас.                               
Години скита по света, сега си тук, подай ръка       
както някога, както преди.  

Приятел

На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам,
седем кораба бели ще срещна,
седем кръгли луни ще изпратя.

Кипарисите, черни вдовици,
седем песни по нас ще изплачат,
седем вятъра в седем посоки
ще разпратя за тебе да питат.

Седем млади жениха ще върна,
седем сватби да вдигнат без мене
и ще чакам любов, ще те чакам,
ти под черни платна ще пристигнеш

Вседем димни завеси ще пием
чаша евтино вино със всеки,
седем нощи, любов ще танцуваме,
ще танцуваме там на пазара.

А по осмата кръгла луна
седем вятъра с флейти ще свирят.
Оплаквачките с весели песни,
седем дни само нас ще прославят.

Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища
само в моето има спасение

Късна любов


Моя първа последна любов


Магия


1001 години


Обичай ме


Всеки ден

Честита ти последна лятна вечер...и
утрешна първа есен и

наздраве за Миналите и бъдещи дни:))

Блaгодаря

Наздраве!

Наздраве и от мен, съвсем ми оправи настроението :)

явно е ден за наздравици, така че се присъединявам - наздраве и от мен и мерси за хубавите песнички, които ми напомнят много неща - хубави, естествено!

Приятелю, при нас седни, очаквахме те дълги дни,
за да стоплиш нощта с твоя глас.
Години скита по света, сега си тук, подай ръка
както някога, както преди.

Благодаря ти.
Невероятна си.

;)