Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2007 22:01 - Защо?
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2028 Коментари: 11 Гласове:
0



image

Нощес реших да си излея едни мисли. Както обикновено – направо в блога. Без предварително да ги набера в текстов файл. Поради Законите на Мърфи, в последния момент, браузърът ме предаде и заби. Заедно с мислите ми. Написаното изчезна в небитието. В постинга влезе неговото бледо копие.
Сега ми спря нета. Използвам времето, за да създам текстов файл, който няма как да ми каже, че мислите ми не струват нищо и да ги погреба преди да изчезнат. Евентуално може да спре тока, но затова пък има едни клавиши, които достатъчно често натискам. Много неща преминаха през съзнанието ми днес. Беше наистина един дълъг ден в края на лятото. Денят намалява, но не съм убедена, че с него си отива лятото. То си остана неизживяно, неизпразнувано, непочувствано, неподарено. Не съм готова да го пусна. Сигурно и това е нещото, което ме прави твърде меланхолична, а понякога и тъжна. През следващата седмица почивните дни са повече от работните и за това съм си обещала да направя следващата откачена постъпка в живота си. Просто ще отида... някъде. Все едно къде. И ще си почина. От безсънните нощи, от горещите дни, от лепкавите вечери и трудните утрини. Време е да живея. Време е да приема. Време е. Време е за мен. Изморих се да помагам, изморих се да подавам ръка, изморих се да бъда рамо, изморих се да бъда на нечие  разположение. Има нещо куцащо, което трябва да променя. Знам какво е. Цитирам:”Твоето мнение тежи” и „Ти си от друга вселена”. Не искам да спре Земята, за да сляза от нея... Защо така се получава? Изследвах миналото си. Наблюдавам настоящето. Познавам грешките си. Научих се да ги избягвам. И пак нещо не ми достига. Вероятно искам много. „Мисля, че не можем да измерваме добрината си с това, което не правим, как се отричаме от себе си... как устояваме и какво пренебрегваме. Мисля, че можем да измерваме добрината си с това, което прегръщаме, което създаваме и което приемаме...”




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radalia - Да...
02.09.2007 23:24
и не ме е страх...
И няма да спра.
цитирай
2. esen - Кратка равностметка и отново....
03.09.2007 00:21
Бъди все такава! Прекрасна си!
Приятна почивка!:)))
цитирай
3. sowhat - бягай да прегърнеш повече
03.09.2007 08:52
:)

светът всъщност е малък .

добро утро Далия :)
цитирай
4. svoboda64 - Времето за мене днес -
03.09.2007 09:06
е влогъг ми в утрето.
Ако не се заредя
ще се превърна в пустош:))

На кого ще накривя?
Себе си ще изтискам
а киселинна роса
никому не е нужна:))

Весело да е сърце,
а умът - като бръснач,
за да сме всички добре
отказвам да съм сарач

най-вече на себе си.
Но и страстите ближни
надигат злото у мен:
трябва да се пречистя!

Взимам си отпуска днес -
беж от всички неволи:
сама да се заредя
от извора - Природа!

@}->->----

цитирай
5. svetlan - И аз така се спасявам от време на в...
03.09.2007 13:20
И аз така се спасявам от време на време. Пожелавам ти нещо толкова щуро и откачено, че да те пръсне от задоволство и щастие! А, и после ела да разкажеш. Усмивки от мен и успех
цитирай
6. injnina - Случват се
03.09.2007 14:24
понякога такива неща и на мен. Оттогава пиша предварително и сейвам задължително.
Усмихни се! Философски погледни: И Дяволът не е толкова черен, а когато се радваш не забравяй, че дебнат изненади.
Поздрави!!!
цитирай
7. missing - един сигурен човек.
03.09.2007 18:59
Важното е да знаем какво искаме, а ти знаеш. Понякога е трудно да го разберем, а ти си го направила. Поздравление от едно дете, загубено в лудницата от желания и отдаване на другите. Усмихнат ден и приятна почивка! :)
цитирай
8. radalia - Здравейте :)))
03.09.2007 19:17
Днес работата ме беше грабнала, та нямах никакво време за размотаване. За това и не отговарях на коментарите ви. Но пък сега ми стана толкова приятно като ви прочетох.
Животът продължава. Дори и когато си почиваме :)
Винаги съм знаела какво искам, трудно се отказвам без да го получа, търпелива съм, за да го дочакам.
цитирай
9. radalia - Не, не съм дева.
03.09.2007 21:47
Рак съм.
цитирай
10. анонимен - презареждане
03.09.2007 22:33
Най-добрият начин е внезапно, неочаквано да се тръгне за някъде...все едно къде..
Щастливо и приятно пътуване за там...!
цитирай
11. radalia - анонимен,
03.09.2007 22:36
Правила съм го. Този път пак ще тръгна. За сега знам кога, но не и къде ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043362
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!