Постинг
03.09.2009 22:34 -
До водопада Полска Скакавица
За него разбрах от един сайт - www.razhodka.com. Поисках да го видя.Решихме, че можем да го направим и в събота поехме пътя от София към Кюстендил:
Имахме съвсем бегла представа къде точно отиваме. Затова ще бъда максимално точна в описанието на маршрута. Малко преди да стигнете Кюстендил, вдясно от пътя имате отбивка към с. Дворище. Въпрос на интуиция е да не изпуснете пътя за следващото село Шипочано. А от там трябва да продължите за с. Раждавица. След като подминете центъра му, е добре да завиете по някоя от уличките надясно. Целта ви е да се доберете до жп линията и да намерите прохода през нея. Тръгвате по един стръмен път нагоре с цел да излезете от селото по посока следващото - Полска Скакавица. Няма да скучаете, защото пътят е много живописен:
Едва влезли в Полска Скакавица, вдясно имате табела и отбивка към водопада. Но не бързайте още ;). Стигате до нещо като мине площадче, на което се намират сградите на изоставено училище, което последно се е ползвало като детски лагер. В десния край на това площадче започва черен път и затова хората, които са с ниски коли или прекалено треперят над своите е добре да ги оставят на това място. Всъщност пътят е с дължина 3 км и е нормално проходим:
И гледките не са за подценяване:
В долният край на пътя можете да продължите надясно и след около 300m ще стигнете до параклиса Свети Димитър:
Можете да влезете в него и да запалите свещичка през страничната врата
Непосредствено под него има мостче, по което се приминава на другия край на реката:
След преминаването покрай къщичката се завива надясно и следват около 1000-1200m по пътеките надолу:
Пресичат се няколко поточета:
Не пропускайте да погледнете наоколо:
Шумът от падаща вода все повече се усилва и... изведнъж го виждате:
Можете да се изкачите нагоре към водопада или да похапнете сред природата. А може и двете :)
А после... после обратно нагоре... Обръщайки назад можете да видите вече успокоената Струма да се вие около хълмовете:
Слизайки в кюстендилското поле, отново се сбълскахме със следите на човешка немарливост, може би...
А в тихите полупланински селца животът си течеше
И един малък палавник вършеше своите щуротии
Имахме съвсем бегла представа къде точно отиваме. Затова ще бъда максимално точна в описанието на маршрута. Малко преди да стигнете Кюстендил, вдясно от пътя имате отбивка към с. Дворище. Въпрос на интуиция е да не изпуснете пътя за следващото село Шипочано. А от там трябва да продължите за с. Раждавица. След като подминете центъра му, е добре да завиете по някоя от уличките надясно. Целта ви е да се доберете до жп линията и да намерите прохода през нея. Тръгвате по един стръмен път нагоре с цел да излезете от селото по посока следващото - Полска Скакавица. Няма да скучаете, защото пътят е много живописен:
Едва влезли в Полска Скакавица, вдясно имате табела и отбивка към водопада. Но не бързайте още ;). Стигате до нещо като мине площадче, на което се намират сградите на изоставено училище, което последно се е ползвало като детски лагер. В десния край на това площадче започва черен път и затова хората, които са с ниски коли или прекалено треперят над своите е добре да ги оставят на това място. Всъщност пътят е с дължина 3 км и е нормално проходим:
И гледките не са за подценяване:
В долният край на пътя можете да продължите надясно и след около 300m ще стигнете до параклиса Свети Димитър:
Можете да влезете в него и да запалите свещичка през страничната врата
Непосредствено под него има мостче, по което се приминава на другия край на реката:
След преминаването покрай къщичката се завива надясно и следват около 1000-1200m по пътеките надолу:
Пресичат се няколко поточета:
Не пропускайте да погледнете наоколо:
Шумът от падаща вода все повече се усилва и... изведнъж го виждате:
Можете да се изкачите нагоре към водопада или да похапнете сред природата. А може и двете :)
А после... после обратно нагоре... Обръщайки назад можете да видите вече успокоената Струма да се вие около хълмовете:
Слизайки в кюстендилското поле, отново се сбълскахме със следите на човешка немарливост, може би...
А в тихите полупланински селца животът си течеше
И един малък палавник вършеше своите щуротии
govorish v mnojestveno chislo :)
цитирайза тази малка, но вълнуваща разходка!
Поздрав!
цитирайПоздрав!
наблюдението ти е правилно ;)
цитирайХубаво е човек да може да забегне сред природата :)
цитирайвърна ме с 20 години назад. Прекарах там около 10 дни на палатка. Точно до водопада, ама колко е ледена водата само:)))
цитирайа снимките ти винаги са прекрасни с високо качество и резолюция
цитирайМного добре ми дойде ледената вода :)
цитирайТози път ползвах стария фотоапарат и хич не съм доволна от снимките. С другия можех да приблежа водопада, например, а и светлината можех да коригирам...
Ама както и да е - няма да участвам в конкурси, а за спомени биват ;)
цитирайАма както и да е - няма да участвам в конкурси, а за спомени биват ;)
Че какво му е на фотоапарата. Снимките са чудесни. Имам само една препоръка. Като качваш снимките в сървъра, задавай по-висока резолюция, например 1280х960. Там няма ограничения за това. Тогава този който ги харесва може да си ги изтегли дори за фон на монитора, без да се губи качество. Това разбира се ако не държиш на авторското право върху снимките. И един въпрос, каква марка е новия ти апарат, че не харесваш стария. Разгледай и моите пътеписи, До Скандинавия и назад, ако не си го сторила досега. Там моите снимки съм ги качвал с висока резолючия. Отново поздрави
цитирайСнимките са качени в снимка.бг.
По принцип в постинга са сложени като линкове и при щракане върху тях се отварят в оригиналния си размер. Доколкото снимка.бг не ги компресират :)
"Новият" фотоапарат не е кой знае какво, просто има различни функции и нещата зависят и от ЗФУ ;)
А старият е напълно автоматичен.
цитирайПо принцип в постинга са сложени като линкове и при щракане върху тях се отварят в оригиналния си размер. Доколкото снимка.бг не ги компресират :)
"Новият" фотоапарат не е кой знае какво, просто има различни функции и нещата зависят и от ЗФУ ;)
А старият е напълно автоматичен.
величествено!!!
цитирайКрайно време е да се научим да я ценим и пазим.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450