Постинг
26.08.2008 21:35 -
До Рила и... (обратното пак се отлага)
Автор: radalia
Категория: Туризъм
Прочетен: 2834 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 16:54
Прочетен: 2834 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 17.03.2009 16:54
Началото го започнах вчера.
И така стигнахме до езерото Близнаците. Ще си призная, че при всяко идване до езерата някак от само себе си, едно от тях ми става фаворит. Първия път бях очарована от Сълзата - най-високо разположеното. Когато посрещахме новата 2001г. в района, бях покорена от замръзналото Око. Сега това бяха Близнаците. Седях сама на бреговете им и забравяйки къде съм, от къде идвам, кога ще си тръгна, потъвах даже не в собствените си мисли, а в нещо, което не може да бъде описано с думи. Бях там и не бях там. Никъде не бях и в същото време бях навсякъде...
Отражението на небето във водите на езерото... Пречупено като образа, който оставяме в очите на околните. Или в собствените си. Познанието за себе си понякога е като крехкото стъбълце на независима от никого тревичка. И в същото време толкова лесно ранима. Но оцеляваща.
Оставяйки Близнака зад гърба си, потегляйки по криволичаща и не много стръмна пътечка, стигаме до любимото на много хора езеро Бъбрека. Носейки тривиално (заради формата си) име, за мнозина това езеро носи духовен заряд. Сигурно съвсем не случайно е предпочитано от последователите на Дънов за тяхната Паневритмия.
Втората снимка направих, докато се изкачвах към предпоследното езеро от групата на Седемте рилски. Съвсем разбираемо пътеката става все по-стръмна:
За сметка на това, тук се намира и най-студеното изворче, което подхранва силите, за да се стигне до следващата гледка. Дами и господа, представям Ви шестото езеро Окото:
И тази последна снимка направих от пътеката към следващото езеро - Сълзата. Вървейки нагоре в един момент успях да снимам част от двете езера - Бъбрека и Окото:
За съжаление, се поддадох на мрънкането на сина ми да намаля снимането и Сълзата я имам само на части:
Слизайки обратно надолу, нямаше начин да пропусна най-тривиалната панорамна снимка на езерата
И... явно и тази вечер няма да мога да разкажа докрай пътуването.
За първи път ми се случи да бъда в планината заедно със сина си. И само двамата. Както на времето посрещнахме новото хилядолетие на езерата, сега си подарихме 5 дена по случай единствената година, в която той е два пъти по-млад от мен.
И така стигнахме до езерото Близнаците. Ще си призная, че при всяко идване до езерата някак от само себе си, едно от тях ми става фаворит. Първия път бях очарована от Сълзата - най-високо разположеното. Когато посрещахме новата 2001г. в района, бях покорена от замръзналото Око. Сега това бяха Близнаците. Седях сама на бреговете им и забравяйки къде съм, от къде идвам, кога ще си тръгна, потъвах даже не в собствените си мисли, а в нещо, което не може да бъде описано с думи. Бях там и не бях там. Никъде не бях и в същото време бях навсякъде...
Отражението на небето във водите на езерото... Пречупено като образа, който оставяме в очите на околните. Или в собствените си. Познанието за себе си понякога е като крехкото стъбълце на независима от никого тревичка. И в същото време толкова лесно ранима. Но оцеляваща.
Оставяйки Близнака зад гърба си, потегляйки по криволичаща и не много стръмна пътечка, стигаме до любимото на много хора езеро Бъбрека. Носейки тривиално (заради формата си) име, за мнозина това езеро носи духовен заряд. Сигурно съвсем не случайно е предпочитано от последователите на Дънов за тяхната Паневритмия.
Втората снимка направих, докато се изкачвах към предпоследното езеро от групата на Седемте рилски. Съвсем разбираемо пътеката става все по-стръмна:
За сметка на това, тук се намира и най-студеното изворче, което подхранва силите, за да се стигне до следващата гледка. Дами и господа, представям Ви шестото езеро Окото:
И тази последна снимка направих от пътеката към следващото езеро - Сълзата. Вървейки нагоре в един момент успях да снимам част от двете езера - Бъбрека и Окото:
За съжаление, се поддадох на мрънкането на сина ми да намаля снимането и Сълзата я имам само на части:
Слизайки обратно надолу, нямаше начин да пропусна най-тривиалната панорамна снимка на езерата
И... явно и тази вечер няма да мога да разкажа докрай пътуването.
За първи път ми се случи да бъда в планината заедно със сина си. И само двамата. Както на времето посрещнахме новото хилядолетие на езерата, сега си подарихме 5 дена по случай единствената година, в която той е два пъти по-млад от мен.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
