Забелязвам, че с възрастта знам повече, а имам по-малко желание да споделям познанието. Преди години поучително дрънках за какво ли не, с усещането че просветителствам. Осъзнах обаче, че човек наистина може да бъден научен само на нещо, което вече знае. 

Все пак от време на време ми се говори.

Струва ми се, че всички нещастни хора имат проблем с подхода към живота. Вместо да бъдат водени от нещата, които могат да правят, те базират решенията си на нещата, които смятат, че няма да могат да направят. Например: "Няма да напусна нископлатената си чиновническа работа, понеже НЕ МОГА да успея в собствен бизнес.. ( евентуално тук следва някакво обяснение)". Или: "Ще емигрирам в САЩ/Испания/Англия, понеже в България НЕ МОГА да изкарвам достатъчно пари/да живея щастливо/да се реализирам и т.н...."

Този начин на разсъждение произвежда хиляди нещастни от работата си, от местоживеенето си и от емоционалния си живот хора. Много от тях биха били спасени, ако просто поставяха мотивацията си по обратния начин. "Ще емигрирам, защото в Америка/Европа МОГА да имам повече и по-добър живот" (А дали?). "Ще остана на заплата, защото МОГА да се издигна и да изкарвам повече дори като наемник." (Нима?)

Поставени така, нещата вече изглеждат различни и могат да доведат до различни решения. Като например да не емигрираш и да се захванеш със собствен бизнес.