Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2015 10:23 - Как се става селянин? - VІ част
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3672 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Разказах за селото. Сега да напиша историята на къщата, такава каквато я знам от комшиите. Още при първото ми идване в селото, бай Осман ме разпита коя съм, преди аз да си задам въпросите. Казах му, че гледаме „онази“ къща за покупка. Неговата реакция беше „ааа, къщата на Гемишите, купувайте я, няма да сбъркате“. Разбирах се, че го питах защо, той изтъкна един куп факти, които веднага оцених, но остана за мен неразгадана историята на къщата. Даже и думата „гемиши“. Нито знаех нейното значение, нито успях да я запомня. Все пак интересът ми към историята на къщата остава и днес. Разпитвам, опитвам да запомня разни факти, навъртам си разни  последователности и уж картинката взе да ми става ясна. Къщата е построена през 1939 г. по нотариален акт. Явно е построена от ... така и не разбрах името му... Гемиша. Научих, че гемиш означава човек, който обработва сребро. За този човек разбрах, че е бил кибритлия. Ако се прибирал от центъра на селото и срещнел турчин, го пребивал ей така за едното здрасти. Той имал двама сина Иван и някой си. Иван останал в къщата, а брат му си построил съседната (на изток) къща. Оженил се за баба Стефана. Спомените за нея са, че е била много работна жена. Обработвала е целия двор. Селскостопанските постройки не са й стигали и е отглеждала пуйки в кафези, висящи от тавана. Съседите са идвали тук, за да пълнят вода от кладенеца, когато в селото не е била прекарана вода. Тя и дядо Иван родили син Георги, който в помещението на сегашната  спалня плетял калцуни. Направил и врата към улицата. Сега тя е зазидана. Не знам кое е накарало наследниците да продадат къщата на Стойчо – военен от София. Той се заел да отглежда свине. Изградил е помещенията, така че да са удобни за отлеждане на свине-майки и малки прасенца. Бившата плетачница, била превърната в място, където се съхраняват смеските за изхранване на свинете. Жена му е била типична гражданка. Дорито я викала да й покаже младите пиленца и прасенца, а „дамата“ й казала да я търси, когато си купи нови обувки или рокля. Селските работи не са я интересували. След смъртта на Стойчо, къщата е продадена на Румен, от който я купихме. Той е отглежал зайци и искал на едно място да отглежда и животните, и храната им. Искал... но явно нещата не са се получили и 3 години никой не беше стъпвал тук. Постоянно имам чувството, че баба Стефана ме наблюдава. Идея нямам как е изглеждала,но ми се иска да е доволна. Нищо реално не ме свързва с тази жена, но се чувствам задължена към нейната памет. Не знам какво ще остане след нас. Боли ме, че пак ще запустее...  


Тагове:   село,   селянин,


Гласувай:
6
0



1. miralyub - Прекрасно. . . Чак сега хванах по...
02.08.2015 16:45
Прекрасно...
Чак сега хванах поредицата ти и много ме впечатли.
цитирай
2. radalia - Благодаря!
02.08.2015 20:08
И животът на село е интересен :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2179651
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40433
Спечели и ти от своя блог!