Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2015 23:34 - Как се става селянин? - ІV част
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1581 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 31.07.2015 23:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Докато живеех градски живот, винаги съм се възмущавала на цената на... боба. На оня боб, който беше асоциран с най-простото нещо. Тъпо като боб чорба. Когато се чудех как да посрещна племенниците си – пристигаха към 14ч на гара Попово и трябваше да има нещо като обяд, реших да е елементарната боб чорба. Петър се възпротиви, но като му казах, че ще омеся хляб, ще направим салата със зеленчуци от двора, ме остави да правя, каквото реша. Така и така ценим всяка стотинка... вариантът ми беше евтин. Току-що набран боб, брашно имахме, зеленчуците вече раждат... Посрещнахме ги, племенникът ми нали е подрастващ ме пита какво има за ядене още докато се мотаехме из Попово. Веднага се засрамих, нали знаех с какво смятах „да отбия номера“. Да, ама не – светнаха му очите. Докато ядеше, мълчеше.... Явно е оценил нещото, което се крие зад думите да си отглеждаш сам храната – негови думи.

Та пустият боб... И неговата цена. Не гворя за цената по време на промоция в Пени-то. Оня, който продават бабичките на пазара – последно го гледах 6 лв. Подскочих тогава, защото плащах толкова за свинско, а пилешкото достига максимум 5 лв, ако не е филе.

Сега да прескоча в друго измерение. Както вече споменах, Дорито и Краси бяха засяли цялата западна част на двора ни с боб и царевица. Аз се чудех как да им се отблагодаря, а Дорито сякаш се извиняваше: „Ще има да се гъзурчиш, Раде!“. Нали съм неука в селския живот, разчитам на комшиите и те ми казаха, че трябва да се копае. Не чакам повтаряне – хванах мотиката. Потих се, пъшках, майка и Петър ми удариха по една рамо. Ама то – 20 реда, всеки по 50 метра – край няма. Пък и можех да го правя само през уикендите, наред с всичките други щуротии – ремонти, домати, пипери, краставици, лук и... китки, и да. Преди да стигна края, първите редове вече буренясваха. Краси ми подвикваше, че така не се копае боб. А аз си мислех, че все пак се бях научила да държа мотика и не само да държа. А той с неговата очарователна усмивка: „Трябва да си по бански, Радо – тук така и така няма къде да си носиш банския“... Светна ми пред очите, когато Дорито ми каза, че майка й я научила, че боб се копае само веднъж. Мислех си – видя му се края. Да, ама не.

Бобът взе да зрее. Ама как зрее... Днес се напъна, обходя всичките редове, оглеждам всяко коренче, обирам узрелите шушулки, събера чувал. Пръсна го върху стар чаршаф на слънце, за да доизсъхне. Не знам дали подозирате за звуците, които се получават при разпукването им, докато ей така небрежно са проснати на слънце. Невероятно е!

Всяка вечер го прибирам, на другата сутрин пак го разстилам. Когато спрях да чувам звуците, събрахме го в чувала, завързахме го, и Петър взе бейзболната бухалка на сина ми и започна да го буха. Последва ръчно отделяне на зърната от шушулките. След това разстилам зърната на порции в най-голямата си тава и започвам да ги продухвам. Духам си, духам си, ама така си духам, че след това поне час не ми се пуши. И това мина. Сега доизсъхва на проветриво място на друг чаршаф. Защото на първият съхнат следващите обрани шушулки...

И това упражнение ми предстои още поне три пъти.

Та затова разбрах цената на простия, ама истински боб.

                                                                           



Тагове:   село,   селянин,


Гласувай:
5
0



1. milady - колкоо вдъхновително ,милааа Рада!
01.08.2015 15:05
пиша ти направо 6++++++
щом намираш и време за творчество....
цитирай
2. radalia - Аз така си следвам желанията.
02.08.2015 20:09
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2179664
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40433
Спечели и ти от своя блог!