Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2015 13:16 - Как се става селянин? - ІІ част
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2040 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 27.07.2015 13:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Дворът ни така е разположен, че селскостопанските постройки и къщата са в дълга редица в северната част, сградата на кокошарника разделя естествено двора на източна и западна част. Входът на къщата попада в западната. Пред нея естествено се оформя „площадка“, където е асмата, кладенецът и има място за маса. Водихме съществени спорове къде да е масата – под асмата или под ябълката, от където се открива невероятна гледка към полите на Стара планина. Дора каза, че се вижда и вр. Шипка при ясно време. В първия момент оставих Петър да си наложи мъжкото мнение, но в последствие, той сам предложи да се местим под ябълката. Сега чакаме някой от нас да стане втори Нютон – ябълката има много плод и естествено изхвърля излишните. Трудно се преборваме с троскота – като компромис започнах да копая кръгчета и в тях да засаждам цветя. Освен доматите, на 1 май – Дора ни скастри, че е рано да се сеят, но до следващото ни идване тя и Краси, заедно с щерка им Гергана и внучката Дияна, бяха засяли в цялата западна част на двора ни царевица, боб и картофи. Без да ги познавахме преди сделката, всеки ден научавах как не имот сме си купили, а комшии. Не ми стигат думите, за да опиша всичките добрини, които са ни сторили. Хора – злато. Наистина съм благодарна на Бог за тях. В Звездица съседите ни гледаха как двамата товарим мебелите на камиона, а тук ни чакаха на пътя, за да ни помогнат в разтоварването....

 

Знаете ли какъв е вкусът на млякото? На кравето? Вярвайте ми, не знаете! И в Звездица си купувахме домашно мляко, и там подквасвах... Но това тук.... Няма такъв вкус. Ако не бях видяла процеса на доене и бутилиране, щях да си мисля, че нещо... Пустата съмнителност. Невероятно е. Без консерванти. Без химии. Кравите пасат на воля по цял ден, водени от Реджеб.

 

Опитах и ягоди, оцеляли през дългото нестопанисване на двора. Брах свирчовина. Знаете ли какво е това? Цвят на храстовиден бъз. Изсушава се и е идеална добавка към лимонов сок. Междувременно Петър се зае да сменя дограма – да разбива стени, за да станат стаите на първия етаж по-светли. През уикендите се „прибирах“ и се включвах с каквото мога – засяхме краставици, пипер, патладжан, люти чушки, тикви, още боб, тиквички, лук, моркови, праз, зеле, подправки, грахът вече е прибран... заприлича на сънищата ми.

 

Престраших се да доведа майка ми. Въпреки хилядите ми предупреждения, че отива в селска къща в ремонт, в истинско село, докато я развеждах из имота, изражението й така се смени, че се страхувах за последствията. Седнахме на масата под ябълката, похапнахме, пихме кафе, тя си върна нормалния поглед и хвана.... косата. За първи път я виждах така. Оказа се, че и тя за първи път коси. По-късно Краси й показа как се прави. Тръгна си от тук с планове кога ще дойде пак. Явно и тя се омагьоса от нашата магия.

Така продължиха следващите седмици. Прибирах се през уикендите, върших разни неща. Комшиите идваха, ние ходихме в тях. Научихме им графика, чакахме на обяд да мине ОТК-то Краси, надвечер пак. С Дора си разменяхме разни цветя и женски акъли. Дни, изпълнени с работа, но в същото време безметежни. Нямахме телевизия (още нямаме), нямахме интернет, но те не ни бяха нужни. Имахме си имот, съседи, живот.



Тагове:   селянин,   серо,


Гласувай:
10
0



1. melsun - :)
28.07.2015 18:05
:)
цитирай
2. van52 - :)
29.07.2015 09:16
Много хубаво, щастливци сте!
цитирай
3. radalia - :)
02.08.2015 20:10
Така е. Тук наистина се чувстваме щастливи :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2118139
Постинги: 634
Коментари: 6822
Гласове: 40432
Спечели и ти от своя блог!