Постинг
31.12.2014 08:13 -
Свинско с кисело зеле
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2547 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2014 08:15
Прочетен: 2547 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 31.12.2014 08:15
И като заваля един сняг, и като затрупа всичко... не ти се излиза от портата. А вътре пукат дървата в печката, жената, запретнала ръкави меси хляб. Става едно хубаво, едно уютно... Нямаш търпение да мръкне и да наточиш в каничката вино, да сложиш малко захар на дъното на джезвето, па като се разтопи тая захар, таман да замирише на карамел, изливаш отгоре й студена ракийка. Извадиш от туршийката, наредите масата. Първо слагате хляба, завит още с кенарената кърпа – обикаля си нивката. И зелето опечено и тиквата е лъскава...
Въздишаш тежко, тежко от удоволствие и... пускаш телевизора. И като те засипят едни новини за грабежи над стари хора, за убийства, за пожари, за катастрофи, за малтретирани деца. Прекъсват колкото да си кажете с жената едно „наздраве“, докато текат рекламите за дамски превръзки, слабителни и хемороиди. Таман се зарадваш, че са свършили и виждаш как политиците се заливат взаимно с помии, как депутатите ги няма в залата, как някой ходил някъде си, как здравната каса няма пари за лекарства, как държавата няма пари за лечение на болно дете... Започва да ти се приисква да се върне онова време, когато имаше цензура. За да ти е по-сладка ракийката. Не за друго. И все повече ти се приисква да не си част от тази държава, въпреки винцето, въпреки пукащите дърва в печката, въпреки свинското със зеле и печената тиква. И сякаш точно тези неща ти помагат да се чувстваш сякаш извън това, което става в държавата. И те е страх, че един ден все пак ще се наложи да отвориш портата.
А през нея се отива на Терминал 2. Защото ти е писнало, ако въобще работиш някъде, да ти дават подаяния, по-ниски от помощите, които взема Айшето. Въпреки образованието ти и уменията ти. Трябва да си плащаш за това, че работата ти носи удоволствие. Нищо, че печената тиква на трапезата ти е без пари.
Чак ти догорчава...
И проверяваш цените на полетите. И си правиш сметка: опресняване на чужд език, джобни, билети...
Накрая остава само едно – да спреш бушоните.
Въздишаш тежко, тежко от удоволствие и... пускаш телевизора. И като те засипят едни новини за грабежи над стари хора, за убийства, за пожари, за катастрофи, за малтретирани деца. Прекъсват колкото да си кажете с жената едно „наздраве“, докато текат рекламите за дамски превръзки, слабителни и хемороиди. Таман се зарадваш, че са свършили и виждаш как политиците се заливат взаимно с помии, как депутатите ги няма в залата, как някой ходил някъде си, как здравната каса няма пари за лекарства, как държавата няма пари за лечение на болно дете... Започва да ти се приисква да се върне онова време, когато имаше цензура. За да ти е по-сладка ракийката. Не за друго. И все повече ти се приисква да не си част от тази държава, въпреки винцето, въпреки пукащите дърва в печката, въпреки свинското със зеле и печената тиква. И сякаш точно тези неща ти помагат да се чувстваш сякаш извън това, което става в държавата. И те е страх, че един ден все пак ще се наложи да отвориш портата.
А през нея се отива на Терминал 2. Защото ти е писнало, ако въобще работиш някъде, да ти дават подаяния, по-ниски от помощите, които взема Айшето. Въпреки образованието ти и уменията ти. Трябва да си плащаш за това, че работата ти носи удоволствие. Нищо, че печената тиква на трапезата ти е без пари.
Чак ти догорчава...
И проверяваш цените на полетите. И си правиш сметка: опресняване на чужд език, джобни, билети...
Накрая остава само едно – да спреш бушоните.
Украйна..дали не се задава нова ВОСР, то...
Политическа порнография: Секс Шокът Укра...
Червенокожите не усещат струята на промя...
Политическа порнография: Секс Шокът Укра...
Червенокожите не усещат струята на промя...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450