Постинг
30.12.2014 13:18 -
Никулденско със закъснение
Задавих се с кост. Ще кажете - рано е още, денят едва започва. Така е, но цял живот се боря с разни люспи. Таман изгоня някоя мисъл, която ме тревожи, под нея изниква друга, все така добре прилепнала. Задачите са наредени и ме чакат в някаква торба, която нямам идея кой пълни, но понякога са така костеливи, че много трудно изваждам ядката, макар и на парчета. И този лук... очите ми се готови във всеки момент да потекат. Оцелявам единствено, защото все още стафидките ми носят усещане за сладост. Завивам се и си чакам розовата хрупкава коричка. Във фурната. Опс, в ежедневието.
Шаран съм.
Шаран съм.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
