Училището. Племенниците ми завършиха съответно първи и четвърти клас. Минаха през стреса от новото място, от непознатия език, не и без помощта на техните учители. Нямах време да се запозная с устройството на едно училище, с длъжностите в него, а това са теми, които живо ме интересуват. Това, което разбрах, че занималнята в Германия е платена и незадължителна.
На децата, като и при нас, се осигурява обяд и плод. Учебните им програми не се различават много от нашите, но примерно в четвърти клас по история се учи историята на града и областта. А историята на гр. Зоост е интересна, като почти на всеки български град. За разлика от варненчетата например, децата на Зоост я изучават, познават всяка забележителност на града, знаят как да стигнат до нея, какво е характерното. Знаят защо да се гордеят с техния град.
Сега ще се опитам да ви разкажа някои факти от историята на гр. Зоост, провинция Северен Рейн – Вестфалия.
Ако си зададем въпроса кога и при какви обстоятелства е бил основан града, то едва ли ще получим точен отговор. Историците предполагат, че първото заселване на територията на днешния Зоост е било преди 8 хиляди години. В тези далечни времена градът е бил заобиколен от девствени гори.
Днес е приета 624 г., като официална за основаването на града, когато Кьолнския архиепископ е подарил на княз Дагеберг плодородните земи.
По стари традиции пазарния площад е ограден от домовете на богатите и уважавани граждани. Разгледайки фасадите на някои запазени къщи, непременно обръщаме внимание на фигурите на горските великани. Какво е общото между тях и град в центъра на Европа ще ви разкажа по-късно.
Една от най-забележителните сгради на града е църквата-събор Св. Патроклус. Построена е от рядък материал, явяващ се геологически феномен – зелен пясъчник. Първият камък в основата на събора е положен през 954 г. от кьолнския архиепископ Бруно.
Камбанарията поразява със своите 83м над ниските постройки в центъра на съвременен Зоост. Нарича се Кулата на Вестфалия, защото няма друга сграда в провинция Вестфалия която да отразява по-добре характера на местните жители.
Разбира се, за св. Патроклус, покровител на града, трябва да се разкаже подробно.
В далечни времена във Франция е живял рицар на име Патроклус. Той е бил последовател на учението на Исус от Назарет. Официалните органи на Рим по това време преследвали последователите на новата религия. Рицарят намира смъртта си с меч в ръка и по-късно е провъзгласен за християнски мъченик. Минава време. Започва покръстването на Германия. Новопостроените църкви и катедрали са се нуждаели от светите мощи на християнски мъченици. От Рим, от френските земи започват да се пренасят в германските градове мощите на много светци. Така в Зоост попадат мощите на св. Патроклус от френския град Труа. Оттогава те почиват в мир в катедралата, която носи неговото име.
Помогнал ли е св. Патроклус на жителите на своя град? Кой знае? Легендата разказва следното. Става така, че жителите на Зоост враждуват с архиепископа на Кьолн. Причината за враждата е проста: хората на града не искат да отдадат дължимото на църковната йерархия. Естествено недоволен, архиепископът изпраща армията си да умиротвори бунтовния град. Срещу голямата армия от Кьолн жителите на малкия Зоост са в състояние да изкарат само градското опълчение. Всеки гражданин е длъжен да защитава определена част от крепостната стена с кули и порти. Но дължината на стената е голяма, кулите са много, а само за градската порта е необходима една дузина защитници.
Те очевидно не са достатъчно много за осигуряване на защитата на града. Тогава жителите си спомнят за покровителя на своя град. Вечерта с молитви и песнопения направили шествие с мощите на св. Патроклус в основата на укрепленията. И, както обикновено в такива случаи, на сутринта, когато започна нападението, става чудо. Всички стълби на нападателите се оказват толкова къси, че никой от тях не успява да се изкачи върху крепостните стени.
Архиепископската армия отстъпва засрамена от бунтовен Зоост. Щастливите жители на града избухват в аплодисменти и благодарят на закрилника си затова, че той спасява града им от бедствие. Дали това е истина или измислица? Кой знае със сигурност?
Кметството е построено през 1713 г. Неговата фасада е боядисана в цветовете на Ханзейския съюз – бяло и червено.
Съюзът изгражда и поддържа търговски монопол в Балтийско море, част от Северно море и голяма част от Северна Европа. Градовете на Ханзата имат свои собствени закони и взаимно си осигуряват помощ и защита.
На главната фасада е поместена скулптура на покровителя на града св. Патроклус, заедно с герба на града – щит, на който изобразен червен ключ, на сребърен фон. Щитът е поддържан от двамата горски великани, за които стана дума по-рано.
Кои са тези странни създания? Отново се обръщаме към легенда... преди 900 години в Зоост е живял игумен на един от манастирите. Докато работи на нивата Господня, старият монах успява да спести доста пари. И тъй като животът му отива към своя край, старецът се замисля на кого предаде, какво да прави със своите спестявания. И измислил. Решил да даде парите си на някой, който първи се яви първи на градските порти. На следващата сутрин пред заключената врата стояли двама брадати великана с огромни боздугани. Виждайки ги, старецът се изплашил и веднага им предал цялото си богатство. Оттогава двамата горски великана украсяват градския герб.
Разхождайки се по тесните улички на част от дървените къщи се виждат шарени полукръгове. Наричат се звездите на св. Яков Зеведеев (Сантяго), покровител на Испания.
Според друга легенда мощите на екзекутирания на клада Яков са били в лодка, която дълго се е носела по водите на Средиземно море и накрая е спряла на брега на това място, където сега се намира гр. Сантяго де Компостела. Гоюдини по-късно папа Каликст ІІ приравнява посещениято на мощите св. Яков към опрощение на греховете – индулгенция. Тълпи християни се устремяват по прашните пътища на Европа в Сантяго де Компостела, за да се поклонят на светите мощи. Този път е минавал през немския град Зоост. От тогава гражданите изобразяват върху своите къщи Звездите на Яков, за да показват на пилигримите пътя към светите места и да им дадат знак, че в съответната къща могат да пренощуват.
Днес пътят Камино е ограничен само на територията на Испания, но съм сигурна, че гр. Зоост още носи духа от времето, когато по неговите улици са минавали пилигримите. Стара моя мечта е да мина по този път и съм щастлива, че я докоснах, признавам си – съвсем неочаквано.
