Постинг
12.06.2012 19:01 -
Моята Варна
Тези, които ме помнят, знаят, че дните ми са свързани с Варна. Миналата седмица, след края на поредния изтискващ работен ден, поех към една отдавна станала необичайна вечер. Толкова отдавна, че даже нямам спомени. Ходих на балет. В Летния театър. Срамувам се, че това е събитие.
В ранната вечер минах по главната. Луксозни витрини, надписи предимно на английски, подканящи съобщения за намаления на руски. Забързани костюмирани мъже, леко шляещи се дами, облечени с дрехите от витрините и ухаещи на скъпи парфюми. Компания от момчета с отправените към тях нескрити погледи на подрастващи момичета. Момче и момиче, които се целуват. Млада двойка, която се държат за ръце. Друга двойка, преминали вече зрялата възраст, държащи се под ръка. Инвалидът от Аспарухово на неговото дежурно място за работа. Знаете ли, познавам и него, и жена му. Двамата са инвалиди, на около 30-35г. Винаги идват да гласуват. За по-добър живот. Нататък младеж пееше и свиреше невероятно на китара. Разтърстващ глас. И кутия с дребни монети. Дядото с гайдата. И ромчето с акордеона. Месеци не бях минавала от там, а те са си по местата. Градинката на Севастопол - вечното място за срещи - отрупана с накацали младежи. Реч на всякакви езици... Това е Варна в навечерието на лятото.
Не това е моята Варна.
Градът, който толкова много обичам се разкрива сутрин, на разсъмване. Плетеница от мирис на водорасли и крясък на гларуси, премесен с аромата нацъфтящите липи. Закъсняли коли на чистотата. Забързани потраквания на токчета и залитаща походка на неспал. Колебание пред светещ червено светофар и празна улица. Цветарките, седнали на пейка в градинката на Катедралата с пластмасова чаша с кафе. Отнесеният поглед на всеки срещнат, правещ план за настъпващия ден...
Колко ли от хората, които срещам сутрин бих видяла и вечерта по главната?
В ранната вечер минах по главната. Луксозни витрини, надписи предимно на английски, подканящи съобщения за намаления на руски. Забързани костюмирани мъже, леко шляещи се дами, облечени с дрехите от витрините и ухаещи на скъпи парфюми. Компания от момчета с отправените към тях нескрити погледи на подрастващи момичета. Момче и момиче, които се целуват. Млада двойка, която се държат за ръце. Друга двойка, преминали вече зрялата възраст, държащи се под ръка. Инвалидът от Аспарухово на неговото дежурно място за работа. Знаете ли, познавам и него, и жена му. Двамата са инвалиди, на около 30-35г. Винаги идват да гласуват. За по-добър живот. Нататък младеж пееше и свиреше невероятно на китара. Разтърстващ глас. И кутия с дребни монети. Дядото с гайдата. И ромчето с акордеона. Месеци не бях минавала от там, а те са си по местата. Градинката на Севастопол - вечното място за срещи - отрупана с накацали младежи. Реч на всякакви езици... Това е Варна в навечерието на лятото.
Не това е моята Варна.
Градът, който толкова много обичам се разкрива сутрин, на разсъмване. Плетеница от мирис на водорасли и крясък на гларуси, премесен с аромата нацъфтящите липи. Закъсняли коли на чистотата. Забързани потраквания на токчета и залитаща походка на неспал. Колебание пред светещ червено светофар и празна улица. Цветарките, седнали на пейка в градинката на Катедралата с пластмасова чаша с кафе. Отнесеният поглед на всеки срещнат, правещ план за настъпващия ден...
Колко ли от хората, които срещам сутрин бих видяла и вечерта по главната?
Благодаря за вечерната разходка.Атмосферата на Варна я усетих красива от твоето описание,а аз не обичам морските ни курорти:)
цитирайАз си обичам Варна именно, защото съчетава забързания делови град и безматажния летен курорт :)
цитирайВ това са ни и чара, и възможностите :)
цитирайНо до морето ходя.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Варна - така прекрасна с дъха на море в сутришната забързаност и спокойната красота на вечерта
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450